Нищо му нямаше на петък 13-ти


За съжаление не мога да кажа същото за събота 14-ти.

Слизам сутринта, за да прехвърля коша на Кремена от моята кола в колата на майка ми. Натискам копчето на дистанционното, за да отключа и чувам… Нищо не чувам. Оставям половината (може и 2/3-ти да бяха) от шестте чанти, които държа в ръцете си и опитвам пак. Този път чувам… Отново нищо не чувам. Хвърлям всичко в моята кола, връщам се вкъщи и обяснявам на майка ми, че не мога да й отключа колата. Тя слиза долу, за да се увери, щото може случайно да съм опитала да отключа друга кола.🙂🙂🙂 или да не съм уцелила единственото копче на дистанционното (а ти за три ме питаш хи-хи-хи). Има ми доверие с две думи и вярва в ентелегентността ми. (Честно, този път ще се изруся. (намиг)).

Докато чакам да се върне звъня на колега, за да попитам, от къде в тоз прекрасен град да си купя батерия за дистанционното, ама ако може и да ми я сменят. Обяснява ми той с някаква терминология включваща местни забележителности от рода на „Баня Пиперка“ (Ъ?). Разбрах поне по коя улица да карам и реших, че все ще го видя тоз сервиз. Почти излязох от града в посока Кекла и Теди Бебе, когато се сетих, че явно не съм го видяла и обърнах. Вторият опит беше успешен. Влизам в магазина и обяснявам какво ме води натам в тоз прекрасен слънчев ден. На излизане ми дават визитка, за да им се обадя, ако отново има проблем. Хубаво нещо са визитките🙂 След няма и 10 минути им звъня, за да дойдат, защото с дистанционното все пак не се отключва, по традиционния начин успях, но не мога да запаля колата. Отговарят ми, че ще дойдат след 20 минути. Чудесно! Баба, мама и внуче чакат до колата. Кремена отказва да се качи вкъщи, поради което обядът й е свален долу. След час и 45 минути все пак дойдоха, за да установят, че централното заключване се е повредило от което се е изтощил и акумулатора. А-а-а-а-а-а! Дадоха ни ток, за да запалим и отидохме до сервиза. Отстраниха успешно повредата след още около час.

Заключения и констатации:

1. Компанията на Кремена е изключително приятна, но рядко улеснява такива ситуации.

2. Разстоянията в Стара Загора не са по-кратки от тези в София, ако съдим по времето, за което ги преодоляват.

3. На Мечо Пух му се зави свят, щото от 10 до 14,30 го бяхме забравили да се върти на replay.

4. Добре е все пак, че има хора които работят в събота. Сервизът е важно нещо.

5. Крайно време е да се науча да псувам. Добре де, поне наум.

6. Петък 13-ти беше прекрасен ден.

Баба и внуче отпътуваха успешно, а мама иска да легне и да заспи.

Comments
7 Responses to “Нищо му нямаше на петък 13-ти”
  1. вили казва:

    Ох, горката! и ще ми разправят те, петък, 13-и е лоша комбинация! Какво да кажем за събота, 14-и?

  2. deni4ero казва:

    Не с лошото, бе, хора, 14-ти е хубава дата – моето Тарзанче се роди на 14-ти. Просто колата си е имала друго на ум …

  3. astilar казва:

    Тихо, да не те чуе Диана, че „колата си е имала друго на ум“, щото няма да мога да те спасявам.🙂🙂🙂

  4. Диана казва:

    Ехо, чувам аз, чувам, ама бях заета с „дълбоки“ изследвания на душата и на писателския труд, та затова от сутринта не ми се чува гласът.
    Ама не колата си е имала нещо наум, а други са били замесени – вчера беше задушница. Всички сили са имали възможност да действат. Приеми го не като спънка, а като предпазване от нещо.
    Пак ме карате да говоря като врачка😀 😀

  5. astilar казва:

    Така, така, съгласна съм, Дид!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: