Надежда – един рационален поглед


Спомняте ли си стихчето на Джани Родари?

А случвало ли ви се е да погледнете към него без емоция, романтика, спомени за детството?🙂 И на мен не ми се беше случвало до вчера. Стихчето влезе в главата ми и започнах да си го повтарям неволно наум и на глас. Измъкнах книжката на Кремена и го прочетох, да не би да пропускам нещо.🙂 Мина ми през ума, че в това стихче е мотото на успешния продавач.

Случайното ми хрумване не е откритие за специалистите, но за мен е, поради което се осмелявам да го споделя.🙂

Продаваш вафли и заедно с тях надеждата за прекрасният вкус, който ще усетиш. Продаваш вода и заедно с нея надеждата за прохладата, която ще ти донесе. Продаваш готварска печка и заедно с нея надеждата за вкусните ястия, които ще сготвиш или ще ти бъдат поднесени сготвени на нея. Продаваш диван и заедно с него надеждата за приятните часове на отмора и отпускане. Продаваш кола и заедно с нея надеждата за пътешествия и приключения.

Ако успееш да продадеш надеждата, успяваш да продадеш и продукта.

Емоционалния поглед

* * * * *

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал … познайте какво ?
– Надежда ! Надежда за всички .

„Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! “
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Comments
11 Responses to “Надежда – един рационален поглед”
  1. Svetlina казва:

    Ох, ти ми продай готварската печка, надеждата аз нея вече съм си купила…

  2. astilar казва:

    Ще ме умориш от смях.🙂

    „Мечта“ устройва ли те?

    И къде в щутгард ще я туриш тая печка?

  3. Svetlina казва:

    Ааааа, нас ще ни местят в друг блок, щото нашият ще го ремонтират и мисля, че май ще има място. Засега обаче Радо ми е обещал някакъв бивш Раховец на майка му и вече потривам доовлно ръчички😈
    Само трябвало кабел да й се сложи… Мухаха, скоро ще нося домашни сладки на терасата🙂 . А колкото до надеждата… Всъщност по рафтовете в магазина за надежда няма надежда. Тя е във всеки от нас, ама ние не вярваме и я търсим извън себе си. Да ти продадат надежда би трябвало да занчи, че си купуваш нещо, което си е твое по принцип, но не си знаел къде точно си го забутал иил еч въобще го притежаваш.

  4. astilar казва:

    Коментираш емоционално по рационалния поглед.🙂

  5. Диана казва:

    Астилар, това ми се вижда много вярно, така погледнато. Макар че стихчето едва ли е писано за него. Явно стратезите на фирмите и тези, които правят рекламите, вече си го знаят, защото забележи, че елементите, които си описала, присъстват добре застъпени в рекламите – прохлада, разни ухания и всичко, до което ще се докоснеш, СЛЕД като си купиш продукта.
    Сигурна съм, че има специалисти, психолози и поне 100 компетентни човека, които големите фирми наемат, за да им кажат как точно да въздействат на нас, за да си купим продукта, по кои сетива и слабости да ни погъделичкат, за да ни въздействат без да се усетим.
    Ти интуитивно си се добрала до техните „Тайни“😀
    Кажи ми, не е ли това огромно разхищение на ресурси – толкова много народ да се занимава с толкова просто нещо! А докато се чудят как да ни продадат въпросния продукт, други хора измират от глад. Не, не, всичко, свързано със законите на търговията и хитростите там, ми е гадно да го знам. Наистина.😀 😀

  6. astilar казва:

    Ами не е много просто, май.🙂 И още много работа имат, за да успеят да променят и твоето мнение.🙂

  7. Светла казва:

    Преди няколко дни се сетих за него и го пуснах в нечий коментар, но изцяло в сантименталната връзка.
    Изкефих се като се натъкнах на размислите ти върху него.
    Във връзка с търговията и размислите на Астилар,
    момичета, погледнете това:
    http://gaspiman.com/2008/03/blog-post.html

  8. Светла казва:

    Имаш търговски нюх Астилар…:))))))))))

  9. astilar казва:

    🙂 и мисля да се възползвам най-сетне от него.

  10. вили казва:

    Надеждата е май най-необходимия ни аксесоар за утрешният ден. Без надежда и вяра в доброто, което ще ни се случи утре, сме за никъде.
    ето едно произведение писано преди сигурно 30-40 години и което е валидно и днес.😀
    А надежда е равносилно на любов.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] петък една малка надежда ще се превърне в реалност. […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: