Едно баба


Едно момиченце тича босо. Стига до циментовото корито в дъното на двора, влиза в него и отвърта единствения кран на чешмата, на чиито чучур е закрепен единият край на много дълъг и тънък син маркуч. Малките крачета плющят отново по цимента и бързат, за да стигнат до другия край на маркуча преди водата. Ръчичките хващат отвора на маркуча и когато водата идва се разлива върху крачетата, разлива се върху полата, блузата и лицето му, разлива се върху доволната му усмивка. Усмихнати кратки минути, на които се наслаждава преди баба й да изскочи от кухнята, запасала шарена басмена престилка с джобчета и да надвика водата и смеха: „Ралице-е-е-е!”

Едно момиченце се люлее на шарена дървена люлка, вързана с въжета за най-дебелия клон на смокинята. Под въжетата на люлката са сложени сгънати черги, за да не се наранява дървото. Слиза, взима една кукла и отново се качва, за да се люлеят заедно. След малко слиза отново, взима друга кукла, за да се люлеят заедно. Така, докато на люлкта има място само за едно детско краче и много кукли. Люлката се поклаща, върти се и се преобръща, всички падат от нея и преди да са станали чуват бабиния вик: „Ралице-е-е-е!”

Едно момиченце върви по пъртината през затрупания със сняг двор. Преспите са по-високи от него. Студено е, много му е студено. Ръката, която го води бърза. Влизат в малката кухня. Там е топло и тясно. Снегът е натежал по жиците и им е спрял електричеството. Огънят в печката е усмихнат, чайникът пее. Единственото легло е прекалено подредено, за да не скочи върху него, бърза преди да чуе познатото: „Ралице-е-е-е!”

Едно момиченце плаче. В библиотеката са му казали, че взима много книги и бързо ги връща, значи не ги чете и ако може да не ги взима, защото други деца може да ги прочетат. То разказва през сълзи на баба си. Баба го прегръща и свива устни. Следващия път отиват заедно в библиотеката и вместо „Ралице-е-е-е!”, докато разглежда книжките по рафтовете, чува тихия и строг бабин глас, който не задава въпроси, а спокойно, нечувано спокойно казва на библиотекарките, че това дете чете и ако те са там, за да дават книги на децата, които четат би трябвало и да ги уважават.

Една баба, една баба, една баба, моята баба.

П.П. Няма грешка в заглавието 🙂

Advertisements
Comments
7 Коментари to “Едно баба”
  1. deni4ero каза:

    😀 много красив спомен

  2. вили каза:

    Завиждам благородно за хубавите спомени.Баба ти е била златна жена.Не я забравяй. И аз помня баба си като много спокойна и уважавана жена.

  3. astilar каза:

    Педагог професионалист 🙂 и авантюрист. Е! Моята златна и обичана баба живее все още в къщата към двора 🙂

  4. Жени каза:

    Напомни ми на моята баба, която също много обичам 🙂

  5. Борислава каза:

    E това наистина е страхотно аз също много обажавам бабите си, но не мога да го опиша така добре 😉

  6. saty каза:

    Много хубаво, браво на теб…

    Това за куклите на люлката, да знаеш, че е и мой тертип действие. А още, в библиотеката на нас с приятелката ми веднъж ни се скараха за същото. Хубаво е да намериш подобни аналогии:))…

Trackbacks
Check out what others are saying...


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: