Лучена минисага


Опит отдавна вдъхновен от Майк.

Припомних си как баба режеше лук. Белеше и кълцаше глава след глава. В ръцете й се хлъзгаха пластовете на времето. Събличаше изтънялата кафеникава люспа на миналото. После разрязваше на две главата на настоящето и в очите й проблясваха сълзи. Накрая накълцваше ситно парченцата на бъдещето, а сълзите й рукваха като порой.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: