„Майките” Теодора Димова


Започнах да я чета снощи с идеята, че ще продължа чак след като довърша „Артър &Джордж”. Да, ама не стана така.🙂 До полунощ бях прехвърлила средата, а сутринта станах с час и половина по-рано от обичайното, за да дочета романа.
Мислех, както често правя, да публикувам няколко цитата от книгата. Препрочетох ги, обаче тази вечер и си дадох сметка, че извадени от контекста ще бъдат по-скоро във вреда на бъдещите читатели.
Трудно се пише за такъв роман. Поне на мен ми е трудно, защото предизвика противоречиви чувства. Но и трудно се мълчи за такъв роман. По същата причина.
Впечатленията ми (не съвсем осмислени все още) са, че Теодора е разказала нарочно в 7 части за деца, които растат без любов. Седем (осем са) деца, които се чувстват нежелани и отхвърлени. Деца, които преждевременно са пораснали, защото трябва да се грижат сами за себе си, а често и за родителите си. Деца, които не са имали детство с игри, играчки, банан и шоколад, макар и в малки дози. Деца, чиито майки не са ги гушкали, за да се избавят от среднощните кошмари. Деца, чиито бащи се считат за неудачници или успели виновни. Деца, които не мечтаят, защото се борят за оцеляване. Деца, чиито родители се мразят взаимно, за да оправдаят нещастието си. Деца, чиито родители изпитват силно само едно чувство – самосъжаление. Деца, които са обвинени… за това, че са заченати и родени.

Изгубеното поколение на родените през 1990 година. Наричат я началото на прехода.
Тогава съм била на 18 години. Точно толкова, колкото ще навършат през тази година онези деца.

Разказът е краен, умишлено са преекспонирани грозните взаимоотношения между хората. Омразата ражда омраза. Безразличието се отразява в безразличие. Мъката се излива в любов към единствения човек, който изслушва думите ти. Любовта е връхлетяна от омраза, когато пожелае да бъде освободена. Обречената любов на изгубеното поколение. Децата, които са обречени да се чувстват нежелани, но трябва да продължават живота си въпреки това.

Тези деца един ден ще бъдат родители. И тогава какво? Ще отмъщават или ще бъдат благородни? Ще дават ли любов, ако нямат запаси, от които да черпят? Или ще продължат да бъдат нещастни и да предават нещастието си от поколение на поколение?

Първоначално се възпротивих срещу крайната гледна точка на Теодора, срещу обобщаването и подвеждането на всички от това поколение под един знаменател. Възпротивих се срещу отсъствието на искрица надежда, срещу отсъствието на възможност за поемането в посока, различна от водещата към трагедия. Но след това си помислих, че да си българин е занимание страхотно🙂 , ако не те шибне мухобойката по тиквата, за да се замаяш поне за кратко, ако не ти отвъртят поне един шамар на ден, ами няма да се замислиш. Ще си пееш твоята песен, ще си говориш без да слушаш и … ще си лаят кучетата, докато кервана си върви.

Нужно ли е детето ти да убие или да бъде убито, за да вдигнеш очи от себе си и да погледнеш към него?

Нашите деца са заченати, родени и отглеждани с любов. Надявам се и вярвам. Но има и такива, които не са. Не изоставени, а отглеждани в семейство на родители, които са изпълнени с омраза един към друг, изпълнени с ненавист към себе си и околните.

Децата са невинни и заслужават да имат детство. Заслужават да гушкат татко и мама, да им разказват и да слушат техните разкази. Заслужават да бъдат обичани! Тези деца, които са родени след годината нарочена за началото на прехода заслужават да не бъдат нарочвани за виновни и отговорни сами за себе си.

Вик! Крясък!

Мамо, маменце, не искам татко да те нарича курва. Да, знам тази дума от другите деца.
Тате, татенце, не искам мама да те нарича нещастник. Да, знам тази дума от другите деца.
Обичам те,  мамо!
Обичам те,  тате!
Обичам ви!

Марсианците няма да спасят България. Ще я спасят родителите, които обичат децата си. Родителите, които разговарят с децата си. Майките, които обичат бащите. Бащите, които обичат майките. Родителите, които обичат, грижат се и възпитават децата си.

И сега си измислям нова игра от онези, които не обичате, защото сте личности разграничаващи се от масата. Измислям си малко по-различна игра🙂 Предизвиквам Петър (на когото и през ум не му е минавало, че могат да го измъчват така🙂 извинявай, батко, ама си роден на същата дата като мен и сърце не ми дава, да те оставя да си подсвиркваш безгрижно🙂 ) Предизвиквам Станислав (защото е във възрастта на изгубеното поколение, а аз уважавам личното му мнение), Предизвиквам Муниконтин (добре си дошла🙂 ) Предизвиквам hazelnuts , защото без нейната намеса нямаше да има ни четене, ни писане:) ) Предизвиквам ги да прочетат „Майките”, ако искат, разбира се и да коментират в техните блогове, ако искат, разбира се. А след като прочетат и коментират, ако искат, разбира се, да предизвикат следващите да четат. По този начин разказът на Теодора ще живее. Въпреки и заради противоречивите ми мисли, бих искала да удължа живота му. Заглавието, което е избрала Теодора е само магнит. Романът е за майките, бащите и децата. За всеки един от нас, който живее тук. За всеки един от нас, които заради и въпреки раждаме и отглеждаме децата си тук. Обичаме децата си тук. (А ако все пак пожелаете да четете и коментирате, ме „линквайте“ не като велик родоначалник🙂 , а за да следя разговора, който ще бъде интересен.)

Обичам те, мамо!
Обичам те, Креми!
Обичам те, тате!
Обичам те, Креми!

Обич. Повече от любов, защото сме заедно! Строим си кули. Може да ви се струват въздушни, но няма да ви е лесно да ги съборите, защото тримата заедно ще устоим.

Теодора, това е моят разговор с твоя роман.

Благодаря ти!

Comments
18 Responses to “„Майките” Теодора Димова”
  1. nousha казва:

    Може да гледаш и спектакъла „Невинните“ в Театър 199, който е по романа, пиесата е писана от режисьора и от Теодора и с играта на великолепните актриси се е получило нещо страшно силно.

  2. astilar казва:

    С удовлствие ще гледам спектакъла, ако гостуват в града, където живея.🙂

  3. hazel казва:

    Очаквано си разтърсена, значи. Ще я прочета по-натам, сега искам да поживея в безвремие…
    Благодаря за хубавия пост.

  4. astilar казва:

    @haz И аз ти благодаря! Честно си признавам – изненадващо съм разтърсена.🙂 Други бяха очакванията ми след прочетените интервюта и рецензии за книгата. И действително предизвиква противоречиви мисли.

  5. Браво! Чудесно си го казала. Присъединявам се към твоя разговор с Теодора.
    Безкрайно й се възхищавам (чела съм само това от нея – засега), но в същото време я мразя!

  6. ssk казва:

    Е защо не каза, че ме предизвикваш. Пощата си ми я пише в блог, драсни един ред.🙂 Сега след толкова месеци виждам тази статия, защото някой днес е кликнал на линка в нея…🙂

    Поздрави,
    Станислав!

    • astilar казва:

      ssk, в това сам да забележиш, че съм те предизвикала е част от очарованието на това предизвикателство.🙂
      Съвсем не е късно да отговориш сега, ако искаш, разбира се.🙂

  7. donka казва:

    Neveroiatno chetivo,ne usesthash koga stigath do kraia..Vsi4ko e razlichno -i kompoziciia,i stil,i opisaniia,i dialog.Poslanieto e poznato (bibliiata) za 4itatelia,no nachinat na vnushenie e vpechatliavash. Priiatno e sa balgarskiia chitatel da znae,che ima takiva talantlivi mladi tvorci,slugiteli na slovoto,kato Teodora Dimova.Pogelavam i uspeh.

  8. Tonka казва:

    Исините много често биват болезнени за този,който ги чува,но да имаш достойнството да ги приемеш- вече говори за друг вид благорадство в характера. Книгата “Майките“е наистина едно из-плакване,из-страдване,из-стенене на всичко онова,което е можело да бъде просто ЛЮБОВ!…

  9. marina zlatanova казва:

    Отдавна не бях чела нещо толкова разтърсващо, тази жена е действително уникално талантлива, изразява се впечатляващо, аз четох само „Майките“ и „Емине“ – покъртителни. Пишете за тази жена – ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА Е!

  10. cp казва:

    Мен също ме покърти книгата!!! Още повече,че съм майката на Маргарита и приемам по лично нещата! Възхитена съм, трогната съм! Нямам думи…….

  11. dR казва:

    Уникална книга! Търсех името на авторката и попаднах на твоят коментар.. Много е хубаво, когато виждаш, че и друг се е впечатлил толкова силно от нещо, което теб те е разтърсило.. Дано повече хора я прочетат!.. Заслужава си всеки ред.

  12. Marina казва:

    Благодаря за споделеното мнение за романа. Бях любопитна да видя и други мнения и прехвърлих две-три с претенции за литературната критика и научно, теоретично излагане на информация. Това обаче е най-добро засега. И понеже само тук мога да добавя коментар, ще се възползвам.
    За мен е потресаващ фактът, че на авторите на коментари/критика им убягва основното в този роман, защото то не е само за родителите, изгубеното поколение и психологическите белези и травми. Основното тук е християнското тълкуване. Явора като Христос – истината, просветлението, учениците ѝ – хората неверници, които го унищоважат в себе си. Хората, които посрещат Христос с палмови клонки в Йерусаим, а няколко дни след това Го бивучат, убивайки истината и любовта. За безверието в нашето общество и последиците от него.

    • astilar казва:

      Здравейте Марина и благодаря за коментара!
      Признавам, че не ми убягна християнското тълкуване, но го пренебрегнах, вероятно, защото съм атеист. 8 години по-късно се съгласявам с Вас.:)
      Предполагам знаете, че от няколко месеца „Майките“ живее и в превод на чешки. Подозирам, че точно християнското тълкуване е допринесло за това.
      Намислила съм да подаря романа на някои от познатите ми тук (учители на дъщеря ми, родители на съученици, приятели). Ще ми се да разбера, дали ще предпочетат да говорят или да мълчат за него…

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] Astilar сподели, че трудно се пише за такъв роман, но и трудно се мълчи. Вярно. […]

  2. […] публикации, откакто блог блогува е  отзив по повод роман. Много от приятелите ми ме „изядоха с парцалите“, […]

  3. […] Илинда в ”Емине” (2001). Следващият й роман “Майките” (2006) печели редица награди и предизвиква обществен […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: