Feast of love


Това, от което се будиш нощем е любов. Минала, настояща или бъдеща. Илюзия е, че мога да мисля за любовта в минало или бъдеще време. Истината е, че тя винаги е в настоящето. Понякога е скрита в дъждовните капки, които се изливат над цветята и дърветата, за да предадат наситеност на цветовете им, свежест на аромата им и сила на стеблата им.

Това, от което се будиш нощем е болка. Минала, настояща или бъдеща. Илюзия е, че мога да усещам болката в минало или бъдеще време. Истината е, че ако ме боли – то е сега, в настоящето. Болката не се крие. Сяда тихо на гърдите ми и остава там.

Любовта и болката са моите приятелки. Те са любимите ми пеперуди, които не могат една без друга.

Feast of love е прекрасен роман. Съвсем не се подразних от това, че не се е превърнал във филм. Спокоен и мъдър разказ за съжителството между болката и любовта.

Ако се чудите къде да откриете любовта, спокойно може да гледате филма. Отговор, разбира се, няма да получите. Отговорът на въпроса – „Къде е любовта?” е твърде субективен, за да го намерите извън себе си. Ще видите, обаче, че не само вас ви тревожат подобни въпроси, че не само вие се лутате. Както и че любовта има много лица, много усмихнати и тъжни лица.

Ако вече сте открили любовта, но имате приятели, които продължават да я търсят, спокойно можете да гледате филма 🙂 За техните въпроси също няма да намерите отговор, но ще си спестите неловките моменти в общуването с тях. Вместо да се правите на мъдреци и да обяснявате необяснимото, ще можете просто да им препоръчате да гледат филма.

Тук се връщаме отново в началото 🙂

П.С. Мария е разказала за филма доста преди мен.

Advertisements
Comments
2 Коментари to “Feast of love”
  1. Blackhorse каза:

    Това, от което се будиш нощем….е това, което си живял през деня …
    …03АМ…часът на караконджолите …идват без предупреждение…И носят със себе си Кошницата на Страховете…от страха, че те боли кутрето на левия ти крак ..до Страха, че вече трябва да си отиваш, а не си се подготвил ….Че нищо не си направил както трябва в отминалите дни и нощи…А как си искал…и как искаше да превземеш Света..И колко сигурен беше, че можеш и ще го направиш …а се проточи едно белезникаво дишане и издишване …Че…Списъкът е дълъг …Но на края Ръката е празна…И трябва да си ходиш …Без абсолютно нищичко да си сътворил …Съ Творил !..Да си в помощ на Бога..не, че Той се нуждае от нея…
    …03АМ…И с ужас в гърдите се питаш : “ Ами, ако тази сутрин Слънцето забрави да изгрее ? “ …И пред очите ти изгрява непрогледният Мрак, Вечният …И Студът…И Съжалението, че така великодушно си пропускал Мига през широко разтворената си Душа…
    ..“ Не, не съжалявам за нищо !“ – Как ли се живее с тези думи ?…аз поне не знам …
    И Миг преди да се размиеш в Бездната..идва Тя, Любовта..и в протегнатите си ръце носи Спасението …твоето и на целия Всемир …
    …Тя, Любовта…Любовта ..Кръвта на Душата !

  2. astilar каза:

    Много кахърно звучи този коментар 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: