Днес е последният ден


Изминаха 42 минути от този ден. Пропилях ги, защото чак сега разбрах, че е последен. Не са съвсем пропилени, защото в част от тях говорих със сестра ми. Не знаехме, че днес е последният ми ден.

Страхувам се. Последен и обречен. Утре няма. Има, но без физическото ми тяло. Ще задоволя най-сетне любопитството си. Ще ви посетя, за да ви погаля и благодаря, че бяхте част от моя пореден живот. Ще ви благодаря, за доброто и лошото. Сега има само добро.

Благодаря ти Майк и ще ти благодаря още, защото това не е последният ми отговор на въпроса ти. Всъщност това изобщо не е отговор на въпроса ти. 😦 Ако днес не е последният ми ден ще пиша пак. Ако утре не е последният ми ден, ще пиша пак. Всички отговори – неотговори са/ ще бъдат искрени. Ден с ден не си прилича. Бил, макар и последен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: