Как избрахме името на детето?


Трудно, трудно го избрахме 🙂

До шестия – седмия месец от бременността ми, този въпрос не се обсъждаше. Дори се избягваше 🙂

Постигнахме консенсус, че няма да даваме на детето си име на баби и дядовци, дори и съвпадението на първата буква се изключва, за да не се сърди никой, че сме го пренебрегнали.

После на мен ми влезе мухата, че името на детето трябва да звучи в хармония с името и презимето му, което щеше да бъде успешно постигнато с едно „р“ (не задължително в началото на името). „Мухата“ няма нищо общо със звучните съгласни, които се предпочита да се включват в имената на кучетата, за да ги запомнят по-лесно.

Името трябваше да е българско (поради това – Изаура и Роналдиньо отпаднаха автоматично 🙂 )

И се започна едно мислене, всеки поотделно, за да имаме повече варианти. Предложените от мен Ружа и Траяна, ако бебчето е момиче, предизвикаха у таткото такава безумна реакция, че си умирах от смях и продължих да настоявам. 🙂 Уж е свикнал с налудните идеи, в чието осъществяване го въвличам и пак от време на време успявам да го накарам да се опули от изненада. 🙂

Дни преди да вляза в болницата се бяхме спряли на името Орлин, ако бебчето е момче. Тъй като, според лекарите, чакахме момче, таткото беше относително спокоен, че Ружа или Траяна няма да влязат в употреба.

Имаше една реклама на шампоан някакъв, в която девойка развяваше коси и така всички разпознаваха, че тя „трябва да е Кремена“ 🙂 „Ето ти име за момиче, какви са тия Траяни и Ружи!“, така рече таткото и за пореден път се опули, когато му отговорих простичко – „Добре, съгласна съм!“. Мир да има е важно, а й името отговаряше на предварително зададените условия 🙂 Плюс, че познавам няколко момичета или жени с това име и всички са ми симпатични.

Бебка се роди без коса и изобщо не приличаше на девойчето от рекламата, но си я кръстихме Кремена. 🙂

Детенцето вече си знае името, даже и вариантите, които използва „мила мама“, „съ(р)ди мама“ и „ка(р)а мама“ 🙂 Обаче, на въпроса как се казва или кой е на снимката отговаря – Мика. От къде я измисли тази Мика? 🙂 Ако се изненадам и попитам „Как Мика? Не е ли Креми?“, отговаря съвсем категорично – „Не, не, Мика.“ Не настоявам и знам, че Мика един ден ще си тръгне, за да се върне Креми 🙂

P. S. И рекламата за Павел, който трети ден е умислен, защото има запек 😦 🙂 съм гледала, но се радвам, че не получих вдъхновението си от нея 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: