Криво седи – право съди


Бях обещала май, в някоя от предишните публикации да разкажа как преди много време едно исках да стана, второ учих, пък трето се случи 🙂

Преди около сто години, когато бях на 19, трябваше да избера къде и как да продължа образованието си. Първото, което измислих беше да не го продължавам. Природно ентелегентна съм си 🙂 , както се казва. Какво има да му уча повече?

И като наскачаха срещу мен едни учители – „Ама как няма да продължиш с математика?“ Ми-и-и, „колко прави две и две, всички знаем, всички знаем“ съм научила от песничката, ама синус, косинус, тангенс, котангенс са митични божества, нали?

– „А с литература? Как няма да кандидатстваш с литература?“ Абсурд!

Мога да говоря с часове за книгите, които харесвам, но да пренапиша заучени анализи, няма начин.

Минаха няколко месеца и реших, че ще кандидатствам мъм ВИТИЗ (това е същото, дето сега е НАТФИЗ) . И като наскачаха срещу мен едни родители 🙂 В частност едният, който се е дипломирал там. Викахме, плакахме, плакахме, викахме и миряса, че актриса не искам да ставам. Стиснахме си ръцете за специалности режисура и театрознание. Подготовката за изпитите ми беше много приятна, четях неща, които са ми интересни, учех монолози и успявах да впечатля преминаващите край вилата ни. 🙂

Убедиха ме обаче, с памуче ми извадиха душицата, техната верица родителска, че трябва и още нещо да опитам, да не разчитам само, че във ВИТИЗ мен чакат с отворени обятия. Кандисах. И тъй като теми отказах да „развивам“ (не знам, защо ги сложих тези кавички при положение, че така си е думата), се съгласих да се явя на изпит с тест. Имаше в Бургас един превод на SAT (СТОП го бяха кръстили) и се разходих до там, хем и плаж да направя 🙂

Прибрах се спокойна, че няма начин да съм решила теста с необходим брой точки, за да ме приемат, дори и в десетата от изброените специалности. Продължих си репетиците на монолозите и четенето на пиесите, траках си анализите на една печатна машинка и си живеех безгрижно 🙂 Мама и тате бяха на вилата, аз сама в града 🙂 Навръх рождения ми ден, звъни телефонът, звън най-обикновен и очакван, празник е все пак. Руми си направила разходка до Бургас, за да провери резултатите и ми подарява съобщение, че съм приета в специалността с най-висок резултат.

И сега какво правим се пита в задачата?

Семейният съвет решава, че ще се запиша в правото, ама ако ме приемат в кривото ще си решавам аз къде да уча.

Отивам да се записвам в правото, но там ми искат оригинал на диплом за средно образование. И аз решавам, че тоз оригинал не съм го подала там при кандидатстването, защото не съм нито искала, нито мислела, че ще ме приемат. Следва една сага с търсене и намиране на връзки, писане на молби до ректора да ми удължи срока за записване, защото ориналът на диплома ми е в кривото, а там по това време си почиват. Удовлетворява ми ректорът молбата и аз чакам да заработят във ВИТИЗ, за да си взема документите. Казват ми, ако ги вземеш си оттегляш кандидатурата. Мисля три дни и ми пилят на главата пет свекърви (примерно) и казвам – добре, давайте ги.

Пристигат въпросните документи от кривото и о-о-о-о-о-о-о-хххх – копие на доплом за завършено средно оброзование. Т.е. оригиналът си е бил в Бургас, ама някоя голяма бяла птица не си е направила труда да провери, а друга още по-голяма бяла птица си мислеше, че няма как да е там.

Хей така отидох в правото, вместо в кривото. И завърших само, защото съм започнала, а лъвовете не оставят нещата недовършени 🙂 Сега обичам да казвам, че богатата ми обща култура се дължи на юридическото ми убръзуваниье.

Не съжалявам.

Advertisements
Comments
3 Коментари to “Криво седи – право съди”
  1. razmisli каза:

    Ей, това е страхотно режисьорско и театрално написано! Неведоми са пътищата житейски, и добре че е така.

  2. astilar каза:

    Още веднъж благодаря! 🙂 Неведоми са, да. По който и път да хванеш до там ще стигнеш 🙂

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] по живо, по здраво. Завърших гимназия и отидох в кривото, смених си адреса и редуцирах кореспонденцията. Точно […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: