„Какво те чака през първата година на детето“


Има такава книга, написана от екип американски автори, издадена от Емас.

Купих си я през четвъртия месец от бременността си, сложих я върху масата в хола и в продължение на два месеца, когато поглеждах към нея и прочитах заглавието си отговарях мислено на зададения в заглавието въпрос: „Гърч“ 🙂

Не за книгата искам да разкажа, обаче.

Казват, че у всички жени е заложено майчинството и щом поемат детето знаят какво да правят с него. Е, няма такова нещо и е по-добре да се разпръсква тази заблуда, за да се избегне поне част от разочарованието в периода на тъй наречената следродилна депресия.

В един момент любопитството надделя, започнах да разлиствам книгата и да чета написаното за първия месец. Интересно ми звучеше, логично и лесно, но не можех да си представя на практика нито един от съветите. Доста страх брах през последния месец преди раждането – питах се как ще мине самото раждане, как ще държа детето, ще мога ли да кърмя, как ще го мия и сменям пелените? Успокоявах се, че не съм нито първата, нито последната и щом толкова народ се е справил, ще се справя и аз, няма начин. А и, нали майчинския инстинкт ще ми заговори, аз само да го слушам и всичко ще става естествено.

За статистиката – родих с цезарово сечение, защото бебето беше разположено изцяло седалищно, а аз бях на 33 години и не бях склонна да поемам никакви рискове.

Всичко мина съвсем успешно. Чух как обявяват часа на раждането и пола на детето. (Второто ме накара да затвърдя увереността в интуицията си 🙂 и да благодаря на себе си, че я послушах и обзаведох детския кът в неутрални цветове. Според всички -графии и -зони или по-точно според всички доктори, които ги тълкуваха, носех момче.) За първи път допряхме бузки с дъщеря ми около 10 минути по-късно.

Щом излязох от отделение „Реанимация“ започна истинският ни период на опознаване. Не знаех как да я държа и нито една звезда не проговори, за да ми подскаже 🙂 Не разбирах защо плаче. Не знаех как да я храня. И имах чувството, че не знам нищо. Още по-лошо, че не знам неща, които би трябвало да знам, защото вече не съм човек, а майка. С времето, разбира се, се научих на всичко. Разбрах, че и при отглеждането на детето се използват същите качества и умения, които са необходими, за да бъде изпълнена качествено, която и да е задача. 🙂

Трябва да се влага мисъл, да се анализират причините за определено поведение, да се реагира своевременно, да се степенува важността на задачите, трябва постоянство и воля за успех, трябва готовност за извънредни физически натоварвания, трябва гъвкавост и чувство за хумор, трябва да говориш спокойно и убедително, но и много добре да слушаш, трябва да премерваш думите и да контролираш настроенията си, трябва непрестанно да учиш и да се развиваш, да вършиш всичко с удоволствие и без да очакваш благодарности и най-важното за мен – да не преставаш да се забавляваш.

П.С. „Какво те очаква през първата година на детето“ е полезно четиво, езикът е достъпен, дадени са съвети, които са подкрепени с аргументи, а не наставления. За мен, недостатък е, че книгата е американска и някои от нещата са неприложими в Европа.

Аз вече чета „Какво те очаква през втората и третата година на детето“, но за това – друг път 🙂

Реклами
Comments
3 коментара to “„Какво те чака през първата година на детето“”
  1. tool каза:

    Трябва да проверя:)

  2. astilar каза:

    Успешно „проверяване“ желая. 🙂 А припомнянето на тази публикация покрай коментара, предизвика една много широка усмивка. Благодаря!

  3. deni4ero каза:

    😀 😀 😀 😀 😀 и аз помня … доста неща помня 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: