The music of NUBENEGRA през зимата


Много послушна бях през миналата година и за благодарност Дядо Коледа ми донесе нов телефон, на чиято карта с памет успях да събера само три албума с музика. Три, три, все е нещо 🙂 Ъпгрейдването си било моя работа каза стареца и до седмица – две ще го послушам.

Излизам вчера сутринта от къщи, забучила съм слушалките в ушите и се чудя кой от трите албума да си пусна. Гледам – сняг, лед, дърветата покрити с бял скреж, тихо, градът едва се събужда, красота и хармония. Реших да слушам NUBENEGRА и още в началото на първото парче ми стана топло. Не съвсем физически 🙂 Вдигам глава към заснежените клони на дърветата, а Bidinte запява Ami Cu Awini. Идея нямам какво точно пее, но ми звучи, като обръщение към приятел. След N’Nau Da Un Beijo вече съм на някакъв плаж и снега е пясък, а шала, в който съм се гушнала е бедуинска шапка. Стъпвам внимателно, не защото е заледено, а за да спазя ритъма. На – да ум бежо, ай, на – да ум бежо, на – да ум бежо семпре, тамбе, народа ди ма-а-а.

Туп, паднах в пясъка 🙂 Скачам, запазвам самообладание и се опитвам да задържа ритъма. Не ми се получава съвсем успешно. Коляното ми не е разбрало, че сме в пясъка, а не в снега и понаболява.

Стигам до офиса и никак не ми се ще да сваля слушалките, но в крайна сметка не е възпитано да отговарям нечленоразделно на утринните поздрави и се налага да спра музиката. Решена съм да си намеря работа навън, за да продължа удоволствието. Успявам, тръгвам към банката. Усещането за топлина и хармония не е същото, защото градът вече е в ритъма на El Tren (това го знам, че е влак) свири, пуфти и пуши. На места по тротоарите действително има повече пясък, отколкото сняг.

Стигам в банката, нареждам се на една опашка и продължавам да слушам музика, вместо омръзналите ми диалози между клиенти и служители. Madre, No Llores Por Mi (Мамо, не плачи за мен) е песен от Сахара, но мелодията ми напомня на индийска и си представям как, като в някой индийски филм, главната героиня (в случая аз) започва да танцува и увлича след себе си останалите присъстващи. И ми стана смешно, защото си представих и погледите, ако наистина се разтанцувам.

Връщам се обратно в офиса под звуците на прекрасния акапелен дует от Екваториална Гвинея Hijas Del Sol, двете дами са екзотични в буквалния смисъл на думата, а в песента има едни извивки, които напомнят малко за българска народна песен.

Малко статистика 🙂 – Албумът е издаден през 1999-та година, аз го слушам от горе-долу 2001-ва. Не за първи път „зациклям“ на него и най-вероятно ще го слушам поне още десетина пъти, преди да го заменя с друг в плеъра. Когато следващия път се сетя отново, че ми се слуша The music of NUBENEGRA може и да съм забравила за този пост и за описаните в него преживявания с музиката. Ще я преживея отново, всеки път става така с хубавата музика 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: