Бях дебела и усмихната, с неповторим блясък в очите. Бях щастлива бъдеща… Щастлива неподозираща… Ухилена ряпа. 
26, ноември, 2009
Преди четири години
Posted by astilar under ... ergo sum, Благодаря с усмивка, За нас, Не човек - а майка, Обичах - обичам, Трепет[16] Comments
26, ноември, 2009 at '9:16 am'
26, ноември, 2009 at '11:22 am'
26, ноември, 2009 at '11:30 am'
Най-хубавите мигове в живота, незабравими
)
Наистина много си качила, с портокала и динята сякаш показваш – before and after
26, ноември, 2009 at '2:14 pm'
Бих казала страхотна щастливо ухилена ряпа.
Обаче…
Тези снимки и краткия ти щастливо ухилен пост ме навеждат на някои мисли. Дали да ги споделя?!
26, ноември, 2009 at '5:42 pm'
Аквауомън, да прекрасни мигове!
Божа работа, бих отговорила. Моля, само не споделяй мислите си с Кремена, че и без това системно ми напомня, че иска братче. 
Качила бях около 22 кг. А после отслабнах с около 30 или поне с 10 повече от теглото ми преди бременността.
Мариана, няма нужда. И така те разбрах.
26, ноември, 2009 at '11:39 pm'
Хи хи хи… Време му е на братчето! Ние сме с теб! Щастие!
27, ноември, 2009 at '10:22 pm'
С риск останалите мацки тука да ми издерат очите
ма що свали толкова много бе, жена? Не ти е трябвало – хубавото си е хубаво … (това да се брои за двусмислено 
)
27, ноември, 2009 at '11:55 pm'
28, ноември, 2009 at '11:06 am'
Една приятелка казва, че винаги можеш да познаеш дали една жена е майка – след като роди, нещо в погледа й се променяло. Като гледам снимките ти, разбирам колко е била права.
:-*
Много ми харесваш така – безгрижно нахилена!
30, ноември, 2009 at '9:24 pm'
Георги, отслабнах с любезното съдействие на принцеса Панта, която от бебе отказваше да спи по време на разходка, ако количката й не се движи. Сега малко по малко започвам отново да се завръщам към рубенсовите прелести
, при това съвсем едносмислено 
Не, не съм бременна. Принцесата е все така палава, но много отговорна и послушна, така че, докато си тича край мен не се налага нито да викам, нито да я гоня. 
има и бащи с такъв поглед. 
При мен не само погледа, ами и мирогледа се промени, откакто станах майка. 
Вилфорд,
30, ноември, 2009 at '10:10 pm'
Добре, простено ти е – не мога да се сърдя на Нейно Височество
4, декември, 2009 at '10:51 pm'
а сега?
5, декември, 2009 at '2:30 pm'
Честит Рожден Ден на сладката принцеса!
Да е жива и здрава прекрасната ти дъщеря, Рали!
Пожелавам и много щастие, късмет и успехи! Нека винаги е обградена от обич и топлина!
Весел празник!
6, декември, 2009 at '12:05 am'
Много е неприятно да не помниш дати, но пък като има кой да ти напомня
Честит празник и от мен- на рожденичката и на вас!
И понеже сигурно вече е в Страната на сънищата, утре да я нацелуваш от мен
6, декември, 2009 at '1:54 am'
[...] Не човек – а майка, Честит празник! Leave a Comment Тогава не подозирах как това мърдащо в корема ми бебче ще [...]
6, декември, 2009 at '2:12 am'
Тео, благодаря за въпроса. Опитах се да ти отговоря в поредния пост.
Благодаря ти за поздравите! Целувките ще предам непременно сутринта! 
Мариана, благодаря за прекрасните пожелания! Стократно да се сбъднат и за теб!
Жени, и аз никак не помня дати.