Оригиналната идея – как да си направим от хартия кукли за театър на сенките (и не само) е от бр. 9/ 2009 на списание „Мечо Пух“.
Не ми се искаше да изрязвам готови картинки, за да не унищожавам списанието, поради което ги прекопирах. Списанието се закрепя на прозореца, слага се бял лист върху картинката и се очертават контурите на животните.



Съжалих, че нямам скенер, за да публикувам в оригинален размер шаблоните.
Следва оцветяване на картинките с цветни моливи. Контурите и малките части ги оцветява мама, а в оцветяването на коремите с удоволствие се включва и детето (4 г.) .

Оцветените шаблони се изрязват на разстояние 1 – 1,5 сантиметра от контурите. Подготвят се картон (бял или цветен) и пръчици за шишчета или тънки сламки. Изрязаните цветни шаблони се залепват върху картона, като в средата се поставя пръчицата, която служи за дръжка.

Накрая фигурите се изрязват по контурите и са готови за игра.

Шал вързан между два стола е чудесен параван.
А плюшените играчки са много благодарна публика.
П.П. Не помня, чия беше идеята да науча Кремена да снима с фотоапарата. Реших да опитам и резултатите не са съвсем лоши. Освен мен пред обектива й позираха печката и чашата със слона, но за сега съм ги изключила от колекцията.

5, ноември, 2009 at '1:46 pm'
Хубава идея и чудесна занимавка за малки деца.
) Много е красива, astilar, да ти е жива и здрава!
Моливът е по-голям от Кремена
5, ноември, 2009 at '4:09 pm'
5, ноември, 2009 at '7:31 pm'
ех че интересна идея
ще я пробвам…
5, ноември, 2009 at '11:55 pm'
Прекрасно! Съжалих, че нямам малко дете и не съм си в къщи, за да се гледаме
7, ноември, 2009 at '1:11 am'
Да, Аквауомън, наистина изглежда, че моливът е по-голям от Кремена.
Тя го държи като балерина.
Благодаря за пожеланията!
Поздрави, прегръдки и целувки за Селин!
Деничеро, чудесното е чудесно.
Анна, здравей! Радвам се, че се обади! Разгледах блога ти и съм почитател, но пиши по-често.
Вили, мило, съчувствам ти. И аз ще стигна до изричането на твоите думи някой ден. Децата растат като бесни, да са живи и здрави. Ние пък не остаряваме. Парадоксално тече времето…