Опитвам се да намеря подходяща дума, с която да определя изминалата седмица. И тъй като не намирам една дума или по-точно намерих я вчера, но тя затваря преживяното, вместо обратното, което ми е нужно, ще кажа повече думи. Избирам да са разпилени.

Беше ми много студено. Докато обикалях из софийските улици се чудех, дали ми се струва, че за две години са станали по-мръсни или просто съм отвикнала от сивотата. В петъчния следобед ми се искаше да си намеря уютно местенце, където да пия чай и да почета. Не намерих нищо подходящо и предпочетох да продължа обиколките из студената столица. Нищо няма да бъде същото и леките ми колебания, дали пък да не се върна отново там се разсеяха. Поне една топла мисъл. :)

Кремена, която ме придружаваше в София (не в разходките из студа, разбира се), се разболя още първия ден след пристигането ни. Нищо особено – запушен нос, кашлица и лека температура. Достатъчно, за да отменим всички срещи и да скъсим разходките й до минимум. Успя, все пак, да види отвътре златната църква и е много щастлива. Още щом се прибрахме вчера, температурата й спадна до нормалната, апетитът й се възвърна. В София срещнах много деца с медицински маски на устата. Психоза или реалност?

Работата ми. Обучението, заради което пътувах до София бе пълен провал. Това от моята гледна точка. Не си избирам аз кого да обучавам и до вчера мислех, че така е по-добре. Не ми се занимава с подбор. Уморително е, отегчително е, скучно е. Не ми се занимава, но май ще се заема и с това, особено ако ще ми спести провеждането на обучения на хора, които имат павета в главите. Опитвам се да бъда търпелива, обяснявам и повтарям по различни начини едно и също, за да ме разберат. Не е лесно, знам и това. Обаче видях как може да зацикли някой, за да защитава вреден и грешен стереотип. (Ако не беше вреден и грешен, вероятно нямаше и да зацикли.)

Днес холът ми е по-уютен. Прибрах всички цветя от терасата. Е, да, тя опустя. Докато ги прибирах си припомних как унищожих всички донесени от София цветя. През първата ни зима тук ги подредих на остъклената тераса с мисълта, че ще е достатъчно добре за тях. Когато разбрах, че не съм права бе твърде късно за спасителни операции. Повечето от тези, които гледам вече повече от година и които ще ме придружават през третата старо загорска зима също дойдоха от София. Попаднаха тук, когато сестра ми разбра, че е твърде късно, за да провежда спасителни операции за брака си. Та, не си струва да бъдат провеждани спасителни операции… Оцелява каквото може.