Града пресичам
в скърцащи ботуши.
Достигам моята
отдавна
скърцаща врата.
Вечерям под
поскърцващите звуци
на радиото.
Скръцвам си сама
със зъби.
Заспивам
в скърцащо легло.
Сънувам,
че съм глуха
и не чувам
как скърцат.
31, октомври, 2009
1, ноември, 2009 at '12:15 am'
скърцащо го прочетох, но защо?
1, ноември, 2009 at '12:32 am'
Не знам и аз, защо. Може би
, защото „защо“ завършва на „о“.
1, ноември, 2009 at '2:08 am'
А като се събуди какво си пожела – да се сбъдне или не съня?
Я, получи се рима … може би евтина, но рима.
1, ноември, 2009 at '3:52 pm'
а защо си скърцаш със зъби?
1, ноември, 2009 at '3:57 pm'
Георги, много добре се е получило!
Вероятно бих си пожелала да не се сбъдне съня.
Лю, не аз, а лирическият герой.
2, ноември, 2009 at '1:02 am'
Ти, баш на мене, не ми ги обяснявай тия работи с лирическия герой, първо, щото доматите не ги ядем с коловете (даже изобщо не ги ядем) и второ просто погледни кво си отговорила на Георги една идея преди мен
2, ноември, 2009 at '9:38 pm'
Почти всичко съм разказала в следващия пост. А колко мноУ мразя да обяснявам, знаеш ли? Та, моля, нека се придържаме към версията за лирическия герой.