Два броя мисли се отделят от времето.
Към тях се прибавя една чаена чаша пепел.
Разбиват се с думи от октомври до декември.
Шприцоват се в тава намазана с усмивка, за да не залепват.
Пекат се в илюзии при минимално загрято въображение и на полуотворена врата.
Сервират се студени.
(Отделеното време не може да се съхранява в хладилник.)
17, октомври, 2009 at '10:53 am'
17, октомври, 2009 at '10:00 pm'
Присъединявам се към теб. И аз ще правя целувки в този период. Чудя се обаче за количеството илюзии. Може би трябва да е в повече откокото имам?
18, октомври, 2009 at '10:33 pm'
Благодаря за рецептата!
)
Само, обаче, да не оставя целувките да изгорят, че октомврийският вятър се оказа доста силен и се съмнявам, че ще ме отнесе някъде из мислите ми.
19, октомври, 2009 at '12:19 pm'
Обожавам целувки, но така и не се научих да ги харесвам студени.
Ще ми се да чуя твоята класификация на видовете целувки…
19, октомври, 2009 at '7:06 pm'
Хъм … като виден сладкар ще добавя, че към някои целувки се добавя оцветител за украса – най-често в червено.
20, октомври, 2009 at '2:56 pm'
Их, няма да ми станат значи. Моето въображение винаги е максимално загрято…
22, октомври, 2009 at '4:33 pm'
vilford, нямам такава класификация и дори не ми е хрумвало да имам. В твоя чест се сетих за едни целувки ухаещи на сапун, които харесвам в един случай и не понасям в друг.
Замислих се също за това, колко много прилагателни подхождат на думата целувка. Отварям си файлче за запис на подобни, дори. 
23, октомври, 2009 at '9:00 pm'
Хм, вчера ти бях оставила коментар, но явно Вордпреса не го е харесал.
Та на въпроса: „разточителна целувка“ – един от любимите ми видове. А твоите?
23, октомври, 2009 at '9:58 pm'
„Вчерашни целувки“