Е, как съм се увлякла през последните три месеца. Заплела съм се в мислите и думите, та чак съм забравила за ждджве и възхвалата, която дължа на тази ясновидка мила и почти родна, доколкото позволява да я разпитват и на кирилица, тези които се сещат, де. Ей това са въпросите зададени на гадателката и моите отговори от нейно име, защото съм официално упълномощена да се посмея, когато си искам на неин гръб.
йоханес сопот – Хм, може. Защо да не може? След като има Йоханесбург, защо пък да няма и Йоханессопот. Последния не го търсете на картата или при разните ясновидки, ами си обувайте праните гащи и друм към Сопот, бългерия. Щом го видите Йоханес в Сопот, ще го познаете веднага.
детска песен капят листата – не я знам, хич, изобщо и въобще. Знам, обаче „Вятърко листи в гората пилей…“
искам те - „Ти чуваш ли се какви ги говориш? Искал я бил. Вземи си по-добре таралеж в гащите. Уверявам те, че по-малко ще мрънка от нея. Освен това, таралежът няма да те кара да тичаш по баирите, няма да ти пуска български филми и френски шансони. Искал я бил…!“
цитати от грозното пате – О, колко си грозно, пате! О, колко си красив, лебеде! За други съществени цитати не се сещам. 
ясновидката кремена – Моли да я извините, че не може да контактира в момента, защото едно от топчетата й се мушна под дивана. Освен това отново, пак или за пореден път, ако трябва да броим 7 865-ти за днес, си разхвърли играчките така, че и котка да си загуби котенцата няма да може да ги намери. Благодари за разбирането.
straxat - Е, това е много добра подсказка за име на герой от филм на ужасите. „Страксат впери очи в тъмнината и се ослуша. С огромните си ноздри подуши, че идва влак.“ Оле, оле, бягам преди да ме е хванал страхът.
интерпретация на разни хора – Сериозно си закъсал, братче, щом очакваш ясновидката да ти интерпретира от паяжината разни хора. Съчувствам ти. Е, не много искрено, ама в твоя случай всякакво съчувствие ще свърши работа.
кратко описание на приказката пепеляшка – Най-краткото, което ми е известно е: „И вдигнали сватба.“ Да, Кремена най-сетне успя да извади топчето изпод дивана.
shnoli – Схнолите отдавна не са това, което си мислим. Напоследък преобладават схноли с пайети и пера. Ама аз не съм цитат от „Грозното пате“ и си кича безкрайно старомодни метални шноли.
направи си такъм – добре, ще си направя, ама утре, че за днес си имам друга работа.
Да живей ждджве, да живей, че инак ще закъсам откъм идеи за публикации. 
12, октомври, 2009 at '5:19 pm'
Поздрави на ясновидката Кремена! (виж като имаш паранормални способности, как знаеш къде да си търсиш топчето)
Обаче за краткото описание на приказките идеята е добра. Опитай да преразкажеш някои от известните приказки с 5-6 изречения и ще останеш втрещена какви „поуки“ илизат наяве от сюжета.
12, октомври, 2009 at '5:43 pm'
Не се смейте на „краткото описание“. Сега децата учат в училище как се прави резюме. Явно е търсил резюме на Пепеляшка, ама е забравило горкото тази трудна дума.
И на мен започна да ми праща ясновидката ждджве интересни въпроси. Не знам обаче, дали мога да ги представя толкова забавно като теб Рали, и други дето ни карате да се превиваме от смях.
Целувки за ясновидката Кремена!
12, октомври, 2009 at '6:37 pm'
vilford, без паранормални способности след 4 години тренировки се научих, че ако нещо се загуби трябва да се търси именно под дивана в хола.
А ако ме домързи и успея да измисля занимание, което да отвлече вниманието, за да не търсим изгубения предмет сега и веднага, когато захвана да чистя цялото семейство сме като на „Островът на съкровищата“, защото намираме разни неща, които даже вече сме забравили, че са изгубени. 
Цитираното в отговор на краткото описание, vilford и Mari-ana, е именно на Кремена. Допреди няколко месеца точно така разказваше приказките за Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка, Красавицата и звярът.
Mari-ana, докато не опиташ, няма да знаеш, дали можеш да ги представиш забавно.
12, октомври, 2009 at '9:44 pm'
Ааааааааа, моля, моля, да ги нямаме такива. Що лъжеш човека с това „И вдигнали сватба!“? До колкото знам „Пепеляшка“ e приказка …
12, октомври, 2009 at '10:02 pm'
Георги, точно защото е приказка завършва със сватба.
12, октомври, 2009 at '10:38 pm'
12, октомври, 2009 at '10:57 pm'
А дали сватбата е хубав край на приказка?
12, октомври, 2009 at '11:16 pm'
Благовеста, хм. Въпросът ти леко ме смути, но… Според мен за приказка е добър край. Предпочитам дори и ловецът да вдигне сватба с вълка в края на приказката за „Червената шапчица“, вместо да се разпорват,пълнят с камъни и зашиват кореми.
А ако ще мислим по сериозни теми – да, любовта се обяснява на децата също толкова трудно, колкото и омразата. Със своя пример можеш да им покажеш и научиш само на едното от двете, освен ако не си Страксат или схнола.
12, октомври, 2009 at '11:22 pm'
Аз съм ‘за’ сватбата да е хубав край на приказката! Примери – бол. Живот – де що е пред нас. Ние, самите, сме примери … Тъй че – ай’ на сватба
12, октомври, 2009 at '11:42 pm'
Деничеро, ние с барона точно откъм примерите за сватба не сме много примерни.
Мислим де се запримерим след десетина години, ако е рекъл и Господ.
Ще те поканим непременно, ако не се си се превърнала в схнола.
13, октомври, 2009 at '3:15 am'
И за толкова време ли свършва приказката? х+10(-ина) години?
13, октомври, 2009 at '1:38 pm'
Георги, точно това се опитвам да кажа, че правя разлика между живот и приказка. „Спящата красавица“ е по-дълга във времето, но стотина години от действието са преминали в сън.
13, октомври, 2009 at '6:15 pm'
Според мен „И вдигнали сватба.“ не е краят на приказката, а мястото където са спряли да я разказват. Какво се случва след този момент зависи само от героите на въпросната приказка. За някои това може да е край, за други – начало.
Мисля, че тези дето го виждат като край са приели по-голяма доза Страксат и са се превърнали в схнола. 
13, октомври, 2009 at '6:51 pm'
Мари, нещо подобно си мислех днес – че за приказката е край в смисъла, който си използвала ти, а за живота е начало. В живота именно след сватбата, която аз приемам като илюстрация, че двама души са се срещнали (и отричам като демонстрация, поради което и не съм подходящ пример, но това е съвсем отделна тема)започва частта пълна с изненади, които не във всички случаи зависят от теб или от въображението ти.
Вече няколко пъти ми се случва в блога с приказките да спирам преди края на автора. А в живота не може, нали? 
Ако си разбрала нещо друго, значи просто съм се изразила неправилно.
Освен това, всички знаете, че приказките са една от любимите ми теми, та мога да говоря дълго по нея.
13, октомври, 2009 at '7:46 pm'
Рали, точно това и аз разбирам, ама реших, че ти разбираш друго.
А колкото до отделната тема… Така като те гледам бялото ще ти отива много. 
П.П. Обожавам дългите приказки – том 1, 2, 3 и пр.
13, октомври, 2009 at '8:43 pm'
Мари, да бе, приличам на муха в кисело мляко, когато се облека в бяло.
13, октомври, 2009 at '10:05 pm'
в живота зависи кой е автора, Рал
13, октомври, 2009 at '10:44 pm'
Признавам само един автор, Денич.
14, октомври, 2009 at '11:32 am'
гледай сега как ми разпалваш любопитството