Тихо и кротко
по пътя вървиш
и изведнъж
те връхлита
мисъл
без смисъл.
Колко можеш
да издържиш
без да дишаш?
Без да ядеш
то е ясно,
че можеш.
Без да пиеш
можеш, дори.
Без да мислиш
и туй се получи.
Е, добре де,
почти.
Онзи вятър обаче
ти липсва,
щом в дробовете ти
не свисти.
И внезапно
без никакви мисли
просто затваряш очи.
