Едва ли съм единствената, която се радва… Ето моите 2 причини:
Първо – Ще се налага по-рядко да забърсвам екрана на телевизора. Странно, но калта, която хвърлят отвътре избива навън. Доближих се с още една крачка до разбирането на фразата – „Щеше да е смешно, ако не беше трагично“.
Второ – Ще можем да посещаваме любимия ни зоопарк без да се натъкваме на шумна предизборна кампания провеждана от хора с намазани в кафяво лица, крещящи срещу децата – кажи: „Аз съм маймуна!“ Отвратителното озвучаване е почти бял кахър в случая.
Второ – Няма да се чудя как да отговоря на дъщеря ми, застанала пред кукли в естествен ръст на двама политичести лидери, оковани във вериги и завързани за дървета насред главната улица. Не харесвам въпросните фигури, но не искам да съм свидетел на подобни гротескни гледки. Не искам да отговарям на въпроса на четиригодишно дете – „Мамо, тези хора, защо са завързани?“ (А още по-малко искам да слушам как после възрастните се чудят, защо децата ни са агресивни.) Ако някой се интересува – не отговорих на въпроса, успях да го финтирам. Жалко, може би.
Второ – Децата на възраст 12-13 години ще могат да се върнат към игрите си, вместо да раздават по улиците агитационни листовки. Тази злоупотреба с детските лица смятам за изключително цинична. Не искам да я коментирам, дори. Агенцията за закрила на детето би трябвало да бъде държавна институция, която се намесва в защита на децата не само в частни конфликти. Боде очите. А за родител, позволил детето му да бъде въвлечено в политическа предизборна кампания…
Това са моите две причини, за да се радвам, че предизборната кампания завърши. Би трябвало да има и трета, която да е свързана с очакванията ми…, но няма…, защото очакванията ми за резултатите са определени от впечатленията ми за кампанията.
Моля, мислете. Моля, гласувайте. Моля, опровергайте ме.
4, юли, 2009 at '2:37 pm'
Уви, не мога да те опровергая, но мога да допиша още причини. Няма да го направя, защото тази тема в последно време ме кара да се изразявам доста грубо и нецензурно.
И ми е мъчно, и ме боли, и съм отвратена. И се чудя колко по-зле може да бъде една предизборна кампания. И не ми се мисли за следващата. И искам да знам има ли поне един избирател, който е оптимист и вярващ в тези… идиоти. И утре ще гласувам – въпреки, а не защото.
4, юли, 2009 at '11:20 pm'
Хей, ти в Стара Загора ли си, или онези завързаните ги има и в други градове по главните улици?
5, юли, 2009 at '9:06 am'
Здравей, Дарина! Да, в Стара Загора съм, но предполагам, че вързаните едва ли са били само тук… за съжаление.
6, юли, 2009 at '8:59 am'
Определено, не си единствената, която се радва, че приключи…
И мен много ме отблъсна калта- не грозно, ами грозно…
Иначе в Студентски беше много активно гласуването- наложи се да ходя в една от по-далечните секции, защото пред някои хора са чакали по час и повече…
6, юли, 2009 at '2:56 pm'
Това за чучелата е много брутално, що за безумие? Как Общината е дала разрешение за този недопустим опит за оригиналничене, което отвращава хората и плаши децата?? Тц, тц, ужас…
6, юли, 2009 at '6:46 pm'
Аз нямам деца, но и на мене вързаните чучела ми бяха много неприятни. И изобщо целия дух на кампанията – „ако сте против еди-кого си, гласувайте за нас“.
В кв. „Железник“ имаше много голяма избирателна активност, чак се учудих.
6, юли, 2009 at '11:52 pm'
Гласувах в неделя и изключително много се радвам, че скоро няма да има избори. Причините са много, но не ми харесва как политиците се сещат само през този период за обикновените хора и как се хвърлят пари за листовки, балони и т.н. А вестниците са пълни само с предизборни глупости и всяка втора дума на хората е за Доган, Станишев и компания…(и то не с добри думи) Дано този път сме си избрали по-добрите политици.
7, юли, 2009 at '11:27 am'
След като самите политици изпразниха от смисъл всички видове положителни изявление, поднесени под формата на обещания единственото, което им остана бе да се опират на принципа: „по-добре ние, че има и по-лошо“.
Но независимо от вида на предизборната кампания, от много време насам се гласува за „новата партия“, появила се на политическата сцена, защото вече управлявалите сами се дискредитират.
А на фона на ниския стандарт на българина, огромните средства, които се харчат за предизборна агитация, са направо гротеска гледка.