Новородените пухкави топки

„Търпение и само търпение“ – както казва Карлсон, който живее на покрива.

Въпросът вече не е спорен. Докато Кремена убеждаваше баща си да я изпрати на „най-високо“ с люлката, аз се промуших през тълпата към клетката на вълнистите папагали. Папагалите са добре и отвисоко наблюдават четиримесечните пухкави топки, които потреперват от студ и страх, въпреки жегата днес. Отскоро са отделени от мама Белла. Сгушени и гушнати в ъгъла братче и сестриче, малки пухкави сладури.

Все още ги извеждат навън едва за няколко часа по обед. Тъй като са малки и уплашени, в клетката до тях винаги има придружител от персонала на зоопарка.

Толкова са малки, дори още имена си нямат.

П.П. 1 Приятелят ми лъв си е жив и здрав! (Май го споменах веднъж, но в случай, че не съм… Важно ми е!

П.П. 2 Не дразнете животните в зоопарка е надпис, който неслучайно е поставен близо до клетките им. Жалко, че и в Стара Загора има толкова неграмотни. Точка.

П.П. 3 Препрочитайки назад ми се струва, че не съм ви разказала за Били. Огромен пропуск, който непременно трябва да компенсирам. Били е приятел.