Теглото на един ангел – хранител е 120 грама. Така пишеше на кутията, в която пристигна по пощата. Тъй като това тегло е определено непосилно за чантите на пощальоните се наложи да погледам няколко дни известието за получаване на колет в портфейла си, докато се престраша да отскоча до пощата и да си получа подаръка.
Очарователен е и беше един от кандидатите за „такъми“, но все пак реших, че заслужава специално почетно място тук. Вкъщи съм го окачила на стената в кухнята. Щом го видя, Кремена ме попита: „Мамо, как се казва тази фея?“. „Казва се ангел.“ – отговорих, за да чуя веднага: „Ахааа, тази фея се казва Ангел!“
Та феята Ангел получих от Рос (Благодаря! Наистина харесвам ангела, медальона и картичката! Получих три, вместо едно ръчно изработено нещо.
), за да продължа инициативата на Молифчето.
И така уважаеми, с подобаваща за случая тържественост съобщавам, че първите 5 коментирали под тази публикация ще получат, в рамките на 1 година, нещо направено от моите ръце, за да проверят лично, дали наистина ръцете не ми пречат, както твърдя.
Същите тези петима, освен че трябва да отговарят на условието да имат блог, се задължават с получаването на подаръците си да продължат играта, като раздадат пет направени от тях подаръка. На добър час на кандидатите!
11, март, 2009 at '10:31 am'
Ха! Влизам аз да видя, кой освен родата и приятелите е започнал да чете блога ми, и на какво попадам – игра
Я да взема да се включа – Включ!
11, март, 2009 at '2:15 pm'
Може ли и аз, моля, моля… (подскача, ама на стола си в офиса
)
11, март, 2009 at '11:03 pm'
Много ми харесва идеята! Малко съм вързана в ръцете, но започвам от сега сухи тренировки…
11, март, 2009 at '11:41 pm'
може ли и аз да се класирам? а?
12, март, 2009 at '2:25 pm'
Предизвика ме вчера, Astilar!
Така че, обаче, но, ако може, както се казва, разписвам се и като гледам четвърта подред.
Добра съм в работата с ума, а не с ръцете. Та, умът се зае да измисли какво могат изобщо да правят ръцете ми. Е, измислих едно, две, три неща.
12, март, 2009 at '6:42 pm'
Дали номер пет все още е свободен?!
Когато прочетох началото на това, което си написала си казах – веднага обясни, че ангелите не тежат, защото тяхната плът е от огън…)
Заслужих ли си хенд мейд подаръка и здравей?)
12, март, 2009 at '8:05 pm'
Тъй, ще раздам 6 подаръка, защото чак сега видях, че един коментар безпричинно е задържан на „опашката“ за спам и го пуснах.
От друга страна, когато mysmalllibrary (Силвия)е написала нейния коментар, петото място е било свободно.
Избирам справедливостта, вместо правилата.
12, март, 2009 at '8:37 pm'
Су, чак се замислих, дали пък и аз не съм от родата.

След като собственоръчно ти извадих коментара от „опашката“, казвам с усмивка – да, можеш да се включиш.
А аз, като съм добра и в двете „работи“, какво сега подтисната ли да се чувствам? 
Здравей! Ако бях написала това, което си очаквала да прочетеш, нямаше да коментираш или само така ми се струва?
Жени, добре, че са здрави столовете в офиса ви.
Индра, явно wordpress и opera си имат някакви конфликти, които възпрепятстват коментарите.
Мари,знаех си, че ще измислиш нещо.
Силвия, съвсем отскоро с интерес разглеждам малката ти библиотека и попълвам пропуски в моята.
15, март, 2009 at '3:58 pm'
[...] Благодаря, Astilar! Благодаря, Д.Л.. Отивам да измисля още две неща, които мога да правя с ръцете си (3 вече измислих ). И да помисля върху проблема с [...]
15, април, 2009 at '1:07 pm'
[...] Тези са първите, които се осмелих да направя. Една от тях запалих, за да се убедя, че гори и ухае чудесно; втората подарих на мама; третата още стои в шкафа (надлежно опакована в найлонова торбичка, за да се запази аромата й); четвъртата отпътува и успешно пристигна в София, за да задвижи моята част от играта “Предай нататък”. [...]
5, януари, 2010 at '11:14 pm'
Моля, Су, Жени, Вили, Индра и Силвия (голям алигатор с малка бибилиотека
) да ми изпратят адреси за подаръците на мейла – rlv2002 у абв-то.