Моля, да ме извините. Никого не искам да обидя. Просто цитирам. Не цитирам заглавие от ежедневник, не цитирам дочуто на пазара изречение.
Ето от тук, от детската приказка, която би трябвало да чета на дъщеря ми е този цитат.
(Ако трябва да сме честни, Златокоска употребила още по-лоши думи, но ни е срам да ви ги кажем!)
И слава Богу! – допълвам наум.
„Приказки за лека нощ“ преразказани от Брайън Морз, превод Екатерина Латева, Издателство „Фют“.
Цитатът е от „Златокоска и трите мечока“ (заглавието също цитирам дословно), която е единствената от двадесетте приказка с толкова драстична проява на чувство за хумор (така го наричат авторите в предговора). В другите приказки има само правописни грешки, които са си „бял кахър“.
Поради очевидното отсъствие на редактор, в тази роля влизам аз, докато чета приказките. Книгата стои в спалнята, скрита на едно тайно място, което само ние двете знаем и от нея чета само аз.
Преди време ми разказаха за една майка, която чете всички книги и гледа всички филми преди да разреши на децата си (8 – 10 годишни!) да ги четат или гледат. Не искам да приличам на нея, но ми се струва, че съм някак принудена.
Мъжът ми спомена за телевизионно предаване, чиято тема е била отсъствието на редактори в някои съвременните български издателства, за да се ограничават разходите вероятно.
16, януари, 2009 at '2:58 pm'
аз също влизам в ролята на редактор вкъщи и също много се дразня как може в детски приказки, филмчета да се ругае или подобни. А Деница вече повтаря всичко.
16, януари, 2009 at '3:16 pm'
A аз си мислех, че когато съм била малка просто не съм осмисляла подобни неща и затова не съм им обръщала внимание. Въпреки, че сега гледам с различни очи и на сюжета и имам резерви към едни от най-популярните приказки.
16, януари, 2009 at '5:02 pm'
Кремена също повтаря всичко. Онова „Ти си грозна!“ е от „Лило и Стич“. Не го гледа от три месеца, поради наложената „цензура“. Знам, че смисълът, който влага в казаното не е същият, който възрастните влагат, но въпреки това звучи обидно и не в този изказ бих искала да я възпитам.
Вилфорд, резерви към сюжетите имам и аз. По-точно към „щастливия“ край на приказките, в които лошите биват победени с „разпорване на корема и напълване с камъни“.
16, януари, 2009 at '5:55 pm'
оооо, всички гледам и чета.
няма как.
16, януари, 2009 at '9:25 pm'
Съгласна съм с коментара ти, астилар. Затова аз се отнасям много скептично към тези, които вярват в „класическите приказки“, които не трябва да се пипат, защото отразявали вечни ценности. Победата на доброто над лошото чрез разпорване на корема е само един пример. Отделно че оригиналните приказки на Братя Грим са едни най-кървавите сюжети (по-кървави от много видеоигри). Но всички приказки са плод на своето си време и ценностите, които налагат са конкретните ценности на своето време (17-18 век, когато приказките започват да се събират и правят литературни). Няма нищо кощунствено такива ценности да се преразглеждат. В детската градина тук, в която една моя позната е учителка, от класическите приказки на децата се чете само Грозното патенце.
17, януари, 2009 at '12:12 am'
Добре бе, майки, да ви питам – как поколения деца са отраснали с тия приказки (вие и аз също) и нищо им няма? На повечето де
17, януари, 2009 at '2:59 pm'
Скръндзи скапани я! Даже некадърници бих ги нарекла! Щом на мен ми правят впечатление разни грешки по книгите, които чета, значи положението е мноооого трагично… Срамота направо!
За другото не ми се коментира!
17, януари, 2009 at '8:25 pm'
LeeAnn, в това „няма как“ за мен е проблема. Не, защото ще се претоваря (интересно ми е, дори), а защото детето се учи, че „мама трябва да провери“ и чак тогава то може да гледа. Боя се, че това може да бъде пренесено към останалите неща от живота и да доведе до плахост в цялото поведение на детето. Представям си и другата крайност, когато забраненото е по-интересно.
как би отговорил на въпроса на 3 годишно дете – „Какво е скръндзи? А какво е скапани? А защо Златокоска ги нарича така?“ (при положение, че в приказката тя е пакостницата) С уточнението, че отговорът трябва да е такъв, че да не чуеш по-късно тази фраза по адрес на лелята в магазина (например), докато й подава близалка.
(Последното в кръга на шегата, разбира се.)
Ели, не за пръв път говорим на тази тема и не за пръв път се „заравям“ из сайтовете, в които има публикувани приказки, огромно количество приказки. Попаднах и на интересни статии за тълкуване на приказки. Надявам се да имам време, за да разгледам по-подробно, а защо не и да преведа нещо.
Само „Грозното патенце“ е много крайно, не мислиш ли?
Приказките на Братя Грим успешно (според мен) са коментирани от Тери Гилиъм.
Георги, в коментара на Вилфорд по-горе се съдържа един възможен отговор. Иначе, точно същия въпрос си задавам и аз. Всяка вечер чета или разказвам приказки. За сега цензурирам само речника, за това и заглавието е „Скръндзи скапани!“. „Тутокоска“, както я нарича Кремена е една от любимите й приказки.
А теб да те питам,
Яна, чакам да проговори Божката, та да видя, дали ще си промениш речника.
18, януари, 2009 at '12:15 am'
Мани, първата му дума сигурно ще е псувня! [засрам]
18, януари, 2009 at '12:21 am'
Яни, променяй си речника още сега, щото ако Божката напсува СветлинА, ще видиш най-тъжното лице на света.
Не се шегувам.
18, януари, 2009 at '1:43 am'
Ааааа, хокай СветлинА, че не ме хока достатъчно заради „приличния“ ми език! То и Антон има заслуги де (за неприличния ми език)…
18, януари, 2009 at '5:39 am'
Интерпретацията на приказките е много богато поле за действие и не остарява. От структурализма досега всяка литературна критика намира страшно много неща в приказките. Не си спомням в кои други случаи сa ce коментирали тук приказките (освен в постовете, когато аз съм писала мнение), но аз горещо препоръчвам Кристина Бакилега/Christina Bacchilega, както и две американски списания, посветени на приказките: Marvels & Tales: Journal of Fairy-Tale Studies; Fabula: Journal of Folktale Studies. Мисля, че едно от тях предоставя статиите в pdf формат. Сигурна съм, че и тези, които ти си намерила, са интересни и сигурно не са 20-странични като научните статии
.
Аз лично не мисля, че избор само на „Грозното патенце“ от класическитe е крайно. Просто има толкова много други, които заслужават внимание, че един детски учител може да избира, избира и пак да не може да вмести всички приказки, които си заслужават. Класическите приказки (говоря за Шарл Перо и Братя Грим) не са толкова задължителни, колкото си мислим. Всъщност те са станали класически по една случайност, заради обстоятелствата, както казах, а не заради някакви свои необходими вътрешни качества. За мен лично са доста проблематични. На моя син съм ги чела, но с коментар от моя страна. Чели сме и български приказки, обработени от Ангел Каралийчев, също с коментар. Въпросът е, обаче, че четене с коментар е подходящо за една по-голяма възраст.
20, януари, 2009 at '1:41 am'
Не знам, не знам … ще му мисля като му дойде времето …
Проблемът не е ли във възможността детето да го изтърси пред лелката (подчертавам – некаката) и тя да погледне мама с безмълвно „А-ау“
Заяждам се 
20, януари, 2009 at '1:55 am'
Георги, щеше ми се да ти подскажа, че „Не знам.“ е верен отговор, но както виждам правилно съм преценила, че ще се справиш и сам.
Не се заяждам.
Поне за мен не в това е проблема.
20, януари, 2009 at '11:30 am'
Аз смятам да избегна недомислиците и отсъствието на редакторска намеса, като чета книжките от моето детство, и огранича до крайност купуването на разни „Книги за принцеси“ с безвкусни илюстрации.
Иначе честно казано класическите преработени приказки не ме тревожат много, но е истина, че са подходящи като че ли за една по-голяма възраст (6-7-8 години), а за малките има фантастична съвременна детска литература.
Какво мислите за приказките на Андерсен, в този ред на мисли?
П.П. Яни… тука и ние сме в кюпа, не знам как ще цензурирам таткото
И аз много „псувам“ (не бих го нарекла точно така, но…), но себе си мога да контролирам.
20, януари, 2009 at '9:04 pm'
Яна, разбира се, че й чета книги от моето детство. Майка ми е запазила доста (вече споменах някъде), но от време на време купувам нови за разнообразяване на „репертоара“ (по-късно ще довърша коментара)
21, януари, 2009 at '12:13 pm'
Mdam! Slojen kazus… Edinstvenoto ne6to, koeto me terzae e, triabva li da sazdavame napalno sterilna sreda za na6ite detsa o6te ot rajdaneto im, za da gi predpazim ot bolesti ili po-skoro da im pomognem v preborvaneto im s „batsilite“, znaeiki, 4e tova 6te gi „imunizira“! Mislia, 4e vsi4ko e vapros na detska psyhologia, koiato az ne poznavam, no imam niakakvo mnenie ili po-skoro ideia po vaprosa. Psyhologiata na edno dete se izmenia s vazrastta, t.e. glednata to4ka na roditelia triabva sa6to da se promenia sas sa6tata skorost. Ako az ne obiasnia na moeto dete kakvo ozna4ava dumi4kata „X“ dnes, to utre drugo dete 6te mu ia obiasni i to po na4in, koito edva li 6te mi dopadne… A detsata imat 4uvstvoto za konkurentsia ot dosta ranna vazrast (moje bi doniakade i zaradi semeinata sreda, v koiato rastat), taka 4e ako iska da bade 4ast ot zaobikalia6tite go, to moje da prisposobi edin ezik za pred priatelite si i savsem drug za pred roditeli i vazrasni.
Ne moga da dam savet, nito niakakvo re6enie na problema, prosto dobaviam mnenie kam goreposo4enite…
Lek den na vsi4ki!
21, януари, 2009 at '9:35 pm'
Яна, (продължавам тук)конкретизирай, моля те, какво имаш предвид под „фантастична съвременна детска литература“.
Прекрасно е!
Харесвам приказките на Андерсен. От тях на Кремена съм чела само „Грозното пате“ и то, защото не съм попадала на книжка с приказки на Андерсен, която да е подходяща за нейната възраст. (Тук май е време да отворя скоба, за да поясня какво в случая наричам „подходяща“ – книга с повече текст и по-малко илюстрации, но все пак достатъчно, за да задържат интереса й, докато слуша текста. А причината да смятам точно такива книжки за подходящи е, че забелязах заслушване от нейна страна в по-дълги текстове и интерес да ги слуша повторно, ако илюстрациите също са й интересни).
Петко, почти веднага след раждането на детето си разбрах, че дори и да искам не мога да създам стерилна среда. Що се отнася до детската психология, скоро ще я опознаеш и благодарение на нея, дори ще преоткриеш света със зашеметяваща скорост.
25, януари, 2009 at '3:40 pm'
[...] по същото време започнах да чета и “Приказки за лека нощ“. В резултат на разговора, който отчасти се получи в [...]
26, януари, 2009 at '7:34 pm'
Имам предвид детски книжки на млади, съвременни автори – но повечето примери, които мога да приведа, са чуждестранни – немско- и англоговорящи автори.
Но има и такива, излизали у нас – „Приказки по телефона“ на Родари, „Приказки“ на Ръдиард Киплинг, които съвсем не са „класически“.
26, януари, 2009 at '7:40 pm'
О, да (!), но те не са за най-малките.
Можеш да си представиш (предполагам), с какво нетърпение очаквам да дойде времето, когато ще ги прочета отново или разкажа.
26, януари, 2009 at '8:41 pm'
За най-малките имам предвид например такива книжки: http://www.amazon.com/Guess-How-Much-Love-You/dp/0763642649/ref=pd_lpo_k2_dp_k2a_1_img?pf_rd_p=304485601&pf_rd_s=lpo-top-stripe-2&pf_rd_t=201&pf_rd_i=0027891208&pf_rd_m=ATVPDKIKX0DER&pf_rd_r=067J1C73QF5T7ZJEW54P
Вероятно у нас все още няма много такива книги, защото печатът и оформлението много ги оскъпява.
Обаче ако видя още една книга за принцеси, ще се гръмна.
26, януари, 2009 at '8:52 pm'
Но… търсенето определя пазара, за това чалгата вече е завладяла и детските книжки. Не е важно какво пише в тях, а колко лъскави са. (Преекспонирам малко)
На мен не ми харесва, на теб не ти харесва. И какво правим?
27, януари, 2009 at '8:57 am'
Ами, мъчим се… майка ми например издаде няколко книжки с приказки (тя има малко издателство) и за близо 8 години едва се продадоха по 500 бройки.
http://aquarius-books.com/catalog/34
С уговорката, че тези специално не са за най-малките.
27, януари, 2009 at '3:04 pm'
Яна, много ти благодаря! Ще ги потърся. С уговорката, че Кремена вече май не е от най-малките.