Тайни послания « Разни хора, разни…

Докато търся едно в Тетрадките, попадам на друго.

„Суматоха

В бабини

Снощи

Въобще“

Нарисувана карта и телефонен номер.

Знам кой е написал това послание, но кога и защо нямам представа.

После отивам в хола, за да сваля снимката и през прозореца виждам ясно синьо небе поръсено с черен пипер. Успявам да снимам само, защото в ръцете си все още държа апарата. Отлетяха толкова бързо, че ако трябваше да го извадя от чантата, за да ги снимам, нямаше да успея.

Не отричам, че прочетения роман „Стъклената река“ и почти прочетения „Кафка на плажа“ са поразмътили мозъка и въображението ми, но пък наистина получих тези послания. За да разгадая тайната им, може би ще започна и аз да пиша роман.

kalina Казва:

9, януари, 2009 at '9:44 pm'

Много искам да чуя мнението ти за „Стъклената река“.

astilar Казва:

9, януари, 2009 at '10:42 pm'

Калина, харесва ми новият ти аватар!
Още си избистрям стъклените мисли. Прочетох романа почти на един дъх. Напълно случайно посегнах към него и както вече споменах в друга публикация, нямах конкретни очаквания, поради което не съм и разочарована. Повярвах в тайното послание от отвъдното. Нито един от героите не ми стана „симпатичен“. За дуализма и богомилите научих по-малко от малкото, което вече знам. Но ми се ще отново да отида до белоградчишките скали, които съм виждала само веднъж в детството си.

9, януари, 2009 at '11:25 pm'

Попитах те, защото Диди за всеки мой рожден ден ми подарява книга, и миналата година ме попита коя искам. И понеже „стъклената река“ беше наградена като роман на годината, аз я пожелах. Но… много бях разочарована. очаквах нещо много по-добро. Не ми хареса.
Благодаря за аватара.

10, януари, 2009 at '12:19 am'

С този коментар потвърждаваш „тезата“ ми за очарованието на спонтанните пътешествия, което се състои предимно от отсъствие на разочарование.

вили Казва:

10, януари, 2009 at '12:50 am'

Аз пък ще очаквам романа на Астилар, който може да бъде озаглавен „Съмненията на Ралица или пътят на птиците“. И вече знам коя книга няма да си купувам. Замислям се дали и аз да не направя конкурс за подаряване на книги като longanlon http://kaka-cuuka.com/913 Имам няколко такива, които не са ми харесали или не са ме грабнали и не съм успяла да ги довърша.

10, януари, 2009 at '1:06 am'

Ей, Вили, много ме разсмя! Ако приема заглавието, което си предложила, може и да не пиша роман, защото в него всичко си е казано.
Опитах се да бъда деликатна в изразяването на мнение за „Стъклената река“. Не съжалявам, че съм прочела романа. Не си го купувай, ако искаш ще ти го изпратя, за да го прочетеш.
После може да го включиш в „конкурса за подаряване на книги“.
А идеята подаряване си е за отделна публикация n’est-ce pas?

10, януари, 2009 at '1:37 am'

Радвам се, че съм успяла да те накарам да се посмееш. Това си ми беше целта. Можеш да пратиш книгата, но или по пощата или куриер, но за моя сметка. А аз наистина се замислям за разширяване на пространството на книгите ми. Ще има отделен пост, като узрее идеята кои да бъдат главните действащи лица.