
Оранжев слон от чашата за мляко ми се смее.
Той може би в хладилника живее?
И сигурно оранжев е, защото
до портокалите ми близо е леглото му.
16, декември, 2008

Оранжев слон от чашата за мляко ми се смее.
Той може би в хладилника живее?
И сигурно оранжев е, защото
до портокалите ми близо е леглото му.
17, декември, 2008 at '6:45 am'
А зад оранжевия слон, един оранжев бонбон
17, декември, 2008 at '7:42 am'
„Оооранжево небето, оранжево морето
оранжева тревата, оранжев и градът
оранжевите майки, с оранжеви дечица…“
Весел цвят, весела песничка, весело настроение. Не само стих,и приказка може да се напише – „Кремена и оранжевият слон“.
17, декември, 2008 at '2:59 pm'
Жени, това че бонбонът е оранжев е съвсем случайно съвпадение.
А снимката публикувах нарочно, за да не ме нападнат майки, заради не до там смисленото стиховорение.
Мари, много внимавам с писането за деца.
17, декември, 2008 at '8:13 pm'
Това, последното изречение е шега, нали Astilar? Щото, ако не е, лично ще съчиня приказката, както мога.
А после ще зачакам възмутените майки, с критичните си коментари.
Ето там, ще бъда в стихията си. 
Да ти е жива и здрава, целувки за нея.
А стихът ти чудесен – кратък и забавен. Мен, лично, ме усмихна. И оранжевия бонбон, с оранжевия слон, разбира се.
17, декември, 2008 at '8:38 pm'
17, декември, 2008 at '9:40 pm'
Страхотно стихче. Ама мнооого ми хареса.
Искам и аз ама с червено слонче и стихче към него.
17, декември, 2008 at '11:56 pm'
ихааа! вече има стихче, за една от любимите ми чаши (и аз имам такава
)
18, декември, 2008 at '12:45 am'
18, декември, 2008 at '11:32 am'
Astilar, присъединявам се към молбата на Калина.
Може ли и на мен едно стихче? Обаче, за розов слон, или синя маймуна.
Обещавам да се снимам с чашата.За всеки случай, ако се появи някоя майка-цензур, която няма вкус към поезията.