Знаете ли какво означава внезапна командировка? В 19,30 си седиш пред компютъра в офиса в София, а в полунощ вече взимаш душ преди да си легнеш в хотелското легло в Стара Загора.

Сполетяха ме няколко такива през следващите два месеца. Изобщо не ми беше забавно. С цел засилване на “възпитателното” ми въздействие върху “неграмотния индивид”, когато посещавах офиса му се обличах с дрехи, различни от любимите ми дънки и тениска. За подчертаване на строгостта ми носех очилата през цялото време, а не само пред компютъра, както обикновено. :) Изглеждах сърдита или по-точно – бях сърдита!

—

Съвестно ми беше, че я тормозя. Обаче беше единствения човек, който обясняваше. Всички останали, към които се обръщах с въпроси само казваха: “Прати файла, аз ще го поправя.” И да, поправяха го, но изобщо не разбирах как, така че при следващия проблем се налагаше да търся отново помощ.

По телефона звучеше все по уморена и изтормозена, но въпреки подробните записки, които си водех при посещенията й, въпреки курса за работа с Ексел, продължавах да имам въпроси.

—

Ха, ха, сега си спомних как веднъж, към края на работния ден, връщайки се от някъде го видях на рецепцията във фоайето обърнат с гръб към мен. Бях се засилила към моето си бюро, обаче направих рязък завой и отидох да пуша на терасата, изчаквайки го да си тръгне. Ми, не исках да го виждам, не исках да говоря с него.

П.П. :) За къде сте се разбързали? Предупредих, че ще разказвам бавно. :)