Видяхме с Кремена на витрината в една книжарница картонени къщички. Т.е. аз ги видях и започнах да разглеждам, а после ги показах на Кремена. Показването не беше измежду най-добрите идеи, които са ми хрумвали, но когато го разбрах беше твърде късно. :)

- Мамо, искам къща!

- Да, мила, искам и аз. :) Почакай да ги разгледам, за да избера.

- Не, не, мамо, аз искам ТАЗИ къща!

- Тази не се продава, виж тук на картинките са нарисувани други къщи. Ще си купим картинка и когато се приберем ще си направим къща.

- Нееее, не искам картинка! Искам къща!

- Слушай внимателно, сега ще ти обясня. Това е играта – да имаш картинка и после тя да се превърне в къща. Като се приберем ще ти покажа как. :)

- Да се плевълне ли? Как? Искам да ми покажеш!

- Чудесно! Харесва ли ти кухнята, например?

- Да, мамо.

Мир, спокойствие, усмихнато дете, което подава книжка на продавачката. :)

Малко по-късно, докато пием кафе, всички, които минават близо до нас биват поздравявани, а тези, които отговорят получават за благодарност подробна информация – „Аз съм Клеми на тли години. Това е мойта мама. Виж имам книжка, която мама ще наплави куфня.“ :)

Въоръжена с линия, макетен нож, ножица и лепило се залавям със строежа на къщата веднага след обедния сън (около 17 часа, май). Кремена наблюдава с интерес и естествено не спира с въпросите – „Какво е това?“, „Сега какво правиш?“, „Защо правиш така?“ и т.н. По някое време и омръзва и отива да си играе в хола, но не пропуска да дотичва през 10 минути и да пита:

- Готова ли е куфнята?

- Не, готов е хладилника, виж.

- Еееее! (поощряващ ме възторг :) )

picture-001

Няколко часа по-късно най-сетне приключвам. Предвид, че ми е за първи път, резултатът е приличен. Кремена е доволна и толкова нежно пипа обзавеждането на кухнята, че веднага съм готова да започна да сглобявам следващ модел.

Вече съм се подготвила да „строя“ къмпинг,  :mrgreen: а днес ще разгледам книжарницата отново, за да избера следващ картонен модел.

Повече за картонените играчки.