Започнах да чета книгата напълно неподготвена за това, което ме очаква.
Прочетох я и все още не мога да събера смелост, за да гледам филма.
Бих искала да разкажа повече, но е трудно да го направя без да издам част от историята. А в историята всяка част е важна, всеки човек, всяко събитие, всяко дърво, всеки сняг, всяко хвърчило.
Мисля си, че тайните не са съкровища, които трябва да бъдат пазени и предавани от поколение на поколение. Мисля си, че тайните са бреме и колкото по-рано бъдат разкрити, толкова по-малко страдание на притежателя си ще донесат. Мисля си, че съм щастлива, задето нямам тайни. 
Ако съберете смелост, вижте и после ми разкажете.
29, септември, 2008 at '11:01 pm'
Видях книгата в Хеликон, взех я, разгледах я и не си я купих. Зачудих се, но доста разходи ми се бяха събрали и затова… Сега ме заинтригува и ще си я купя, май…
29, септември, 2008 at '11:22 pm'
Няма да съжаляваш!
30, септември, 2008 at '1:23 pm'
и аз апелирам за свят без тайни. не, че не мога да ги пазя. мога. но си е абсолютно бреме
има и сладки тайни. но по-добре да няма.
1, октомври, 2008 at '12:13 pm'
Явно книгата е хубава, щом те е страх да не си развалиш впечатлението с филма. Ще се постарая да я прочета.
1, октомври, 2008 at '2:59 pm'
Имаш право да те е страх да пристъпиш към филма.
За мен беше много травматичен. Много.
1, октомври, 2008 at '3:00 pm'
ПС. Не исках да кажа да не го гледаш, нито да го гледаш.
(Напоследък – писах за това – страня от травматични истории и се чудя дали това не се превръща в цензура за нещата, които искат моето внимание.)
1, октомври, 2008 at '6:13 pm'
@размишльотини (върни си, моля те старото име
) Ели, чела ли си книгата?
Вчера разглеждах книгите по рафтовете на една книжарница и видях другия роман на Халед Хосейни – „Хиляда сияйни слънца“, подържах го малко в ръцете си и го върнах на мястото му, мислейки си „Не сега.“
От травматичните истории е възможно да страниш, но не завинаги.
А една приятелка, която живее в Найроби ми написа в скайп: „А Kite Runner го гледай, аз първо гледах филма, после прочетох книгата и двете ми харесаха много.“
Да ще гледам филма, но „Не сега.“
Поздрави и благодаря, че отново си тук!
2, октомври, 2008 at '10:14 pm'
О, аз съм си тук, но малко много заета напоследък…
(Ще го сменя, но искам да ми кажеш наистина ли звучи толкова лошо
)
3, октомври, 2008 at '12:41 pm'
Все едно, ако на теб ти харесва не го сменяй. Аз ще те наричам Ели.