Ти знаеш ли, че въпреки далече

си някак вече близък и любим?

За теб понякога говорим вечер

преди с Кремена двете да заспим.

Кажи здравей и просто усмихни се.

Дари ни слънце или зимен сняг.

Ако си анонимен, остани си.

(Не хапят блоговете, нито коментарите във тях.) :)

А ние двете обещаваме в отплата

да те разсмиване до сълзи пак.

Когато дъжд ни завали в сърцата

да ти разкажем и за него -

знак, че ти макар и толкова далече

си някак много близък и любим.

Кажи „Здравей“, кажи ни „Добър вечер“,

кажи, че време вече е да „пим“.

:)