Не съм гледала цитирания от Станислав последен екшън герой, но щом прочетох идеята му за играта веднага се сетих за Плезънтвил и за посещавалите ме някога мисли „какво би било, ако дистанционното заработи в обратна посока?“
Жени прочете възторга ми и побърза да ме включи в играта.
Реагирах светкавично
Така де, месец закъснение на фона на безкрайността не се брои изобщо за закъснение.
Филмите, в чиято атмосфера бих искала да попадна са доста и не ми беше лесно да набележа само четири. Освен това трябваше да разделя филмите, в които искам да бъда активен участник от героите, чиято съдба бих искала да споделя. Не на последно място изборът ми бе повлиян от моментното ми настроение.
Днес искам – без никой да забележи отсъствието ми тук, без никой да забележи присъствието ми там…
Днес искам – без да пътувам дълго назад във времето или напред в пространството…
Днес искам – Кремена неволно да натисне правилното копче на дистанционното и подсвирквайки си да влезем заедно тук, защото именно от това време и приблизително от това място започва непоносимостта ми към гребен и обувки през лятото. През лятото съм винаги на 17 и винаги със сини отблясъци в очите. Дали изобщо бих оцеляла, ако попадна действително в Синята лагуна е въпрос на друг размисъл.
Не, във вените ми вместо кръв не тече морска вода
Освен дълбокото, харесвам и високото
Обичам Мечката и не съм забравила трепета, с който за първи път гледах филма. Както не съм забравила за мечтата си да пътувам до Тибет, дано ако остана 7 години да е доброволно, а не принудително.
Искам на финала на прожекцията да ръкопляскам и да викам от радост, искам да раздавам бонбони, захарен памук и усмивки. Искам, но не мога. Искам да наруша правилата с пети филм – български. Искам да ви кажа, че обичам живота. Защото наистина го обичам. Въпреки.
След дълбоко копаене и на ръба на истерията не намерих нищо подходящо, освен почти подходящо.
- Нищо, мамо, утре! – благосклонно и с усмивка каза Кремена.
Открих си обаче съкровища, на които бих желала да предам щафетата:
Asia, Morningseeker, Mitkoivanov и Слава Георгива
Моля всеки от тях да отговори, ако му харесва играта. (Ако не му харесва, да не отговаря.) Ако отговаря да следва правилата – посочване блога на Станислав и моят (евентуално)
Аз казах!
(В атмосферата на кой филм се потопих последно?
)
„Хора, нека мислено паднем на колене!“
31, август, 2008 at '8:26 pm'
Всеки път като гледам някой филм, който харесвам „влизам“ вътре в него и се потапям в атмосфетара му. А играта е страхотна. Поздрави от мен:)
31, август, 2008 at '8:32 pm'
Ooo Честито участие в играта.
Докато пишеш аз се отказах да гледам филми и почнах да чета книги, но поне на другите може да им е от полза…
1, септември, 2008 at '9:17 am'
Интересен подбор на филми. Два от филмите съм гледала и много ми харесват – явно ще трябва да намеря къде да гледам другите два.
1, септември, 2008 at '5:56 pm'
Мда, опасен чар беше хубав филм
http://www.vbox7.com/play:64d4dc36
2, септември, 2008 at '12:14 am'
МЕчетаааааааааааааааааааааааааааааааа
28, октомври, 2008 at '1:09 pm'
Видях те в обедната си почивка. (Ама че смешно, всъщност такава нямам!). Допада ми, че наричаш моя блог „съкровище“, то на кой ли не би допаднало; предполагам, че Ася, Митко и Слава също са поласкани. Ще се радвам да влизаш при мен, когато имаш нужда; да казваш какво те радва или тревожи.
А за филми… много са онези, в чиято среда бих искал да попадна. Ето, съвсем наскоро ми се прииска да съм на мястото на Одисей при нимфата Калиопа. А днес ще гледам Менцел („Чучулиги на конец“),но там не бих искал да попадам.