Колата ми беше на ремонт два дни. Не ми липсваше особено. Не ми липсваше особено сутрин, защото разходката край реката (канала :) ) е приятна, а и пеш стигам до работното си място за осем минути. С колата стигам за пет. Трите минути не ги превръщам в проблем, защото са линейно разположени на около петдесет и седем преди началото на работното ми време, а циклично – всеки ден :)

Та, пешеходствам една сутрин и виждам отворен магазин за риболовни принадлежности. Влизам и питам, дали продават корда. Изключително интелигентен въпрос, чак се събуждам от изобретателността си. :)

- Да, продаваме. За каква въдица? С какъв диаметър Ви е необходима? (изключителна любезност, събуждам се повторно.)

- Не знам, ще си нижа гердан. Може ли да ми препоръчате диаметър?

Разсмя се продавачът, а аз си тръгнах с корда за герданче от магазина.

***

На следващата сутрин се качвам в едно такси с цел да стигна до сервиза, в който ме очаква ремонтираната ми кола.

- Добро утро, за къде пътуваме? – пита шофьорът.

- Не знам точно. За някъде в квартал „Казански“. Между „Руския пазар“ и бетоновите възли. Там има автомивка и до нея е входа към един двор, където има няколко сервиза за коли.

Пали колата шофьорът на таксито и потегля. Междувременно ми звъни телефона. Докато говоря човекът кара в правилната посока (по спомени така ми се струва). Телефонният ми разговор приключва преди едно разклонение:

- От тук на къде? В ляво или в дясно?

- Нямам представа. Спрете, за да се огледам. В ляво, в ляво!

- Ама, защо не каза, че искаш да отидеш в „Сердика“?

- Защото не знам какво е „Сердика“, а още по малко къде е.

- Друг път, ако се наложи да знаеш. Това е западния вход, щото има и южен.

- Дано не се налага, но ще се опитам да запомня.

Разсмя се шофьорът, а аз слизам пред входа на сервиза.

***

Влизам и след ухиленото „Здрасти!“ разказвам на двамата шишковци симпатяги, че вчера колегата ми, забравил да ми каже, че колата е готова и мога да си я прибера още вечерта.

В найлоново пликче ми показват чарк някакъв.

- Ето, това сменихме.

- Аз пък си помислих, че това, което ми показвате ви е останало в излишък след сглобяването на колата.

Разсмиват се и ми заръчват непременно да закарам пак колата след една седмица, за да проверят, дали всичко е ок.

—

Да се усмихнеш или да се ядосаш е въпрос на гледна точка. Май.