Радваме се на пауните пред клетката: “Ниж пуун, ниж!” и “Да, мамо касив ееее!.” И изведнъж някой започва да ни замерва с нещо от горе. “А, кой удаи по гавата? Кой пай туп, а мамо?”

Поглеждам надолу, за да идентифицирам падналия обект. :) Кора от зелено бадемче. Я, ама то това дърво било бадем, бреее. Ха, кой хулиган се е покатерил и бере бадеми, толкоз зелени са още, че имат повече кора, отколкото ядка. Поглеждам нагоре, за да идентифицирам пакостливия субект. :)

“Крееемиии, виииж катеричка!” Тя едвам се вижда сред раззеленените клони на дърветата и изобщо, ама изобщо не се смущава от моя вик, продължава да си бере бадеми и да изхвърля непотребните й черупки върху нас. :)

Катеричките бяха високо и скрити в клоните на дървото, така че Кремена изобщо не можа да я види, но ме поощри да снимам :)

Снимката е загадка – “Открий катеричките” :) :P