Време е за втората готварска рецепта.
Имам такава книга „Какво да сготвя, когато мама я няма“. За времето от 1984 до днес се е поразпаднала малко, но имам намерение да я подвържа, за да я предам на поколенията. С помощта на тази книга съм сътворила доста поразии в мамината кухня. С трепет очаквам те да се върнат и в моята.
Спомням си бегло продуктите и начина за приготвяне на палачинкова торта. Ясно си спомням, обаче потресаващия резултат, който изненада мама в хладилника.
Сладкиши не мога да правя, вероятно, защото не обичам да ги ям.
Рецептата, за която ще ви разкажа не е от тази книга, но е от онези тинейджърски времена. Спомням си Коледата, когато Лобзик се опита да събори тавата с пилето и сълзите на мама. Не знам, дали бяха от радост, че не успя или от тъга, заради пилешкото ни коледно меню. Много усмивки и танци си спомням също от онази Коледа.
Не съм задавала въпроси.
Печено „просто“ пиле (може да го приготви всяко дете пред ласкавия поглед на мама
)
Продукти: 1 пиле (от онези, дето…), пакет морска сол.
Начин на приготвяне: Избирате тава (формата е без значение за разлика от размера, който трябва да е такъв, че размразеното пиле да полегне спокойно и удобно в нея), посипвате щедро дъното й с морска сол (да се покрие плътно, може и още по-плътно
). Мушвате тавата в средата на фурната или едно ниво под средата, след това завъртате копчето на температура около 200 – 220 градуса (за модерните фурни това е висока температура, а за любимите ми стари е средна). Имате на разположение 30 – 40 минути, за да почетете книга.
Пилето е готово, когато кожичката покафенее тъмно или се пропука.
Вкус: Подобрява се от съчетанието с бяло вино и прясна шопска салата.
Препоръка: Избягвайте присъствието на кучето около изваденото от фурната печено пиле, докато чакате да поизстине, за да го разкъсате на парчета.
Изненада: Докато четете как да приготвите пилето аз вече ще съм го изяла.
Други в тази категория:
17, юни, 2008 at '5:42 pm'
Хъм, да не чакаш изрови „Готварска книга за мъже“ (да ми падне автора да го сготвя набързо, че станахме за смях пред жените
)
17, юни, 2008 at '5:58 pm'
Аз съм от тези, които смятат, че кухнята не е запазена женска територия. Вкъщи често оставям мъжа ми да се развихри, както той сам казва. Е, малко повечко време ми отнема да почистя след него, но го преживявам някакси.
17, юни, 2008 at '7:10 pm'
а аз съм от тези, които смятат, че като си писала рецептата, си забравила да сложиш пилето в тавичката – виж – пълниш я със сол и я пъхаш във фурната. Ооооооооо, в тази прекрасна фурна!
17, юни, 2008 at '7:32 pm'
Хи-хи-хи
Приемам забележката, но няма да редактирам текста.

Ако някой успее да дочака коричката на пилето да покафенее, докато тавичката със солта е във фурната, да ми се обади, за да сподели опита
Не съм написала и че пилето трябва да се извади от пликчето, но се надявам да разберат поне брюнетките.
С каква комбинация от препинателни знаци се прави изплезеното човече?
17, юни, 2008 at '9:33 pm'
И аз имам тази книжка!
И моята е леко поразкъсана и то на страницата на палачинките! Обожавах да ги правя. И други неща съм готвила от нея като тийнеджърка(понякога и сега си я отварям). Голяма изненада е, че и още някой е имал тази кмижка и е готвил по нея.
17, юни, 2008 at '9:46 pm'
И аз я имам книжката и Шувил – също!
(:P) без скобите
17, юни, 2008 at '10:05 pm'
А пък тука има много емотки: (редактиран)
Обаче можеш само в публикации да ги ползваш – отваряш публикацията, ама под html и там пейсташ ейч ти ем ел кода на картинката, която си си харесала.
17, юни, 2008 at '10:25 pm'
@Вили: Приготвих си книжката, за да я снимам, когато писах снощи тоз митичен пост, обаче тя изглежда толкоз зле, че не посмях.
За смях. 
Що ли значи това?
До скоро и аз я отварях, ама вече наистина готвя много рядко и импровизирам смело. Получавам одобрения и празни чинии.
@Дид:
, така ли? Благодаря!
@Светлина:
И на теб ти благодаря! Хубаво, че си го написала и на кирилица като за брюнетки, че ми се прецака латиницата.

)
Сега пък ще трябва да питам как да престана да се плезя.
17, юни, 2008 at '10:33 pm'
Моята е доста запазена – явно със сестра ми не сме я отваряли често. Но си спомням, че все пак сме „готвили“ по нея. Мисля, че имаше едни бонбони, дето се правеха от бисквити, какао и масло, и после се овалваха в кокосови стърготини!
17, юни, 2008 at '10:38 pm'
С бонбоните съм твърдо на „Вие“.
Даже естествено престанах да се плезя.
17, юни, 2008 at '10:39 pm'
17, юни, 2008 at '10:57 pm'
Знаех си,че не съм само аз! Знаех си, че това е правилната готварска книга!!! Не ми се е случвало да ми потрябва нещо и да не го открия вътре. И за разлика от майка ми не казва: „О, много е просто…“ и набързо ти го обяснява. После ти се обажда още 3 пъти да добави пропуснатите неща. А накрая се оказва, че не съм направила сума ти неща по рецептата, които „се подразбирали“.
17, юни, 2008 at '11:24 pm'
Веднага я снимах и може да сравниш с твоята
http://www.flickr.com/photos/wili6521/2587656355/in/photostream/
http://www.flickr.com/photos/wili6521/2587657363/in/photostream/
забележи с какво съм си отбелязвала страницата на палачинките!
17, юни, 2008 at '11:31 pm'
ТЯ Е!
Моята е без опити за реставриране с тиксо.
Кой е Попът Каро?
17, юни, 2008 at '11:34 pm'
Не знам и аз. Дори не бях обърнала внимание, че е вътре точно тази карта. Имало е някой, но кой…?
17, юни, 2008 at '11:36 pm'
Разрешавам да ползваш снимката винаги щом пожелаеш.
17, юни, 2008 at '11:40 pm'
Благодаря!
За книгата няма да пиша повече, но за Поп Каро бих могла.
18, юни, 2008 at '12:21 am'
И на палачинките, а?! Ти ли си му правила закуска или той на тебе?
18, юни, 2008 at '12:30 am'
Освен на любимото си братче на никой друг не правех в детството си палачинки. Ама като поостарях и взех да забравям,ама от време на време се сещам за младостта, бабиното, може и за някой поп каро да се сетя.
18, юни, 2008 at '12:32 am'
Ще трябва история да измисля аз за този поп каро. Почакайте и утре нещо може и да прочетете(не обещавам, а само ще се пробвам)
18, юни, 2008 at '6:54 pm'
Аз палачинки не мога да правя
18, юни, 2008 at '7:06 pm'
Абе и аз не мога, ама това не ме натъжава даже ИЧ, щото Радо може
. Пу-пу, страхотни ги прави!
ПП: виж на Катеринка рецептата – http://waterfairy.wordpress.com/2008/05/31/pancakes-on-a-saturday-morning/#comments . Ма Радо не може да ги забърква, докато аз мога
. Според мен обръщането е зорът.
18, юни, 2008 at '7:13 pm'
Работа в екип
Ще опитам рецептата, някой ден.
18, юни, 2008 at '10:47 pm'
Не, не, аз чакам да чуя за попа каро. Палачинките не са ми интересни, защото ВЕЧЕ мога да ги правя! Ако искате, ще ви разкрия някои тайни, но да не забравите, че чакам да чуя за попа каро!
18, юни, 2008 at '10:54 pm'
Не съм забравила. Не ми остана време днес да измисля история правдоподобна.Утре обещавам ще я имате!
19, юни, 2008 at '9:52 pm'
[...] забравена история защото тя е от времето на книжката Какво да сготвя когато мама я няма .Предлагам конкурс за най-добра история измислена от [...]
20, юни, 2008 at '11:28 pm'
И аз имах тази книга, обаче беше голям формат и с картинки! Спомням си, че опекох един сладкиш слънце, но не ми стигна тавата за дълги лъчи, та бяха някакви лилипутски.
Също имаше рецепти за сандвичи с неща, които не обичам (ъм, един дълъг списък включващ майонеза, маслини, кисели краставички…) и изглеждаха толкова красиво, колкото никога нямаше да мога да ги направя.
Имаше и едни шоколадови яйца, с които се клепах цял един следобед – трябваше да се изпразнят сурови яйца от черупки, да се забърка крем и да се напълнят пак яйцата от едни малки дупчици от долната страна. Б-р-р. Мазохизъм.
Същата ли е книгата?
20, юни, 2008 at '11:42 pm'
Не, тя е малък формат, тип джобен. По важно е, че твоята книга е също книга от детството и по нея си готвила когато мама я нямало.
21, юни, 2008 at '10:53 am'
И ние имаме такава- много я харесвах. Обаче все ми беше трудно да избера какво да си сготвя, „докато мама я няма“, че половината от нещата не ги ям
И все пак доста съм готвила. И не винаги използвах книжката- влагах въображение… Нищо, че след някои от опитите ме е боляло коремчето
20, март, 2009 at '1:21 pm'
Тя моята дъщеря не знам как, но ми сготви прекрасни кексчета !
Нямам думи !
20, март, 2009 at '1:22 pm'
Абе, я помогнете – как да сложа картинка на мен и дъщеря ми ?
20, март, 2009 at '4:26 pm'
Марияна, ако имаш блог – мога да ти кажа как. Иначе – не знам.
20, март, 2009 at '7:06 pm'
Да, аз имам.
Аз купих книгата зареди дъщеря ми и…. Ако не ме бе помолила…. Аз нямаше да знам някой прекрасни неща!!!! Аз вече много много не готвя! Но за специални случаи съм веднага на крака в кухнята! Кухнята е моята зона!! Хе хе
2, юли, 2009 at '4:31 pm'
[...] част от настоящия пост е по вина на astilar. Нейният пост ме върна към първите ми кулинарни [...]
28, декември, 2009 at '11:52 pm'
[...] Началото на поповете се крие тук; [...]