От темите на Графът и Панаира на Vira се подсетих за книгата от заглавието.

Прочетох я скоро (цитат има тук). Съдържа много теми, разговори и поводи за размисли този роман. Много въпроси задава, а отговорите са все с „може би“. :)

- – -

Има само един страх. Всички други страхове са производни от него.

Времето не съществува. Измислено е от хората, за да се ориентират в пространството. Без час, ден, нощ или месец събитията биха се случвали по същия начин. Времето е пространството между две събития.

Душите, които Създателят е сътворил са ограничени на брой. Т.е. от създаването им, че до днес, когато умре обитаваното тяло душата се преселва в следващото, заедно с чувствата и спомените, които е натрупала, заедно с наученото от грешките си. Когато душите са повече от хората – стоят на небето и чакат да се роди човек. Когато са по-малко от хората – си ги поделяме.
Ако имате възможност и ви е интересно прочетете романа.

За сега не коментирам. :)