То само думата като чуеш и ти се ще да я пропуснеш покрай ушите си.
Мъка, ама мъка зельоная. На шамари да раздавам ми мирише.
Кремена ходи в тази тревопасна (сол и слама също дават) институция по една единствена причина – за да играе с деца.
ОБАЧЕ от три до четири дни е там, след това е болна. Стоим две-три-четири (и повече се случи след пневмонията) седмици вкъщи. Изследваме й каквото се сетите преди да я заведем отново на ясла (при всяка мисъл за тази дума се разтрепервам от абсурдостта й).
Хайде сега, започваме отначало.
„Стига, БЕ!“ Речникът й обеднява, влизат паразитни „бе-та“, „ма-та“, „ко-та“ и всякакъв друг добитък.
В детска ясла №3 „Маргаритка“ са за шамари „гожите“. Кремена казва, че я удрят и имам онование да й вярвам. Най-малкото, защото никога не ме е лъгала.
Знам какво да направя, разбира се.
Знам, но не е това идеята, нали?
Децата са прекрасни, прекрасни, прекрасни!
Нашите деца не заслужават за тях да се грижат уморени и нископлатени хора, които са там, защото няма друго място, където биха могли да работят.
Моята е лесна, в понеделник ще подам обява за търсене на детегледачка в пет агенции. Поне една ще намеря, надявам се. А какво да правят онези родители, които нямат тази възможност?
Споделете, Масларова, споделете… и Вие Вълчев евентуално.
7, юни, 2008 at '12:47 am'
И моята дъщеря когато тръгна на градина много боледуваше. Така продължи около 2 години. След това явно свикна с бацилите и рядко се разболяваше. Но шамари не е имало. Имаше друго, например студен,ветровит, есенен ден и децата на разходка в градската градина. На другият ден половината група е болна. Какъв е изводът – намаляване на бройката поне за 2,3 дена.Иначе е хубаво на градина – общуват и играят
7, юни, 2008 at '1:13 am'
Чудя се и се мая, дали е вярно, че с преболедуванито се изгражда имунитета?
7, юни, 2008 at '8:54 am'
Ако се престраша да дойда В Стара Загора и някоя хубава мома пречупи свободолюбивата ми природа, честно да ти кажа не зная какво бих правил след време с детето/децата. Хем знам (не питай от къде
), че за децата е хубаво да общуват с връстници, хем като слушам какви ги разправяте за … местата наречени с лошата дума.
7, юни, 2008 at '9:32 am'
и на мене това мие болна тема … още повече, че … абе, как така ще ти посягат на детето? Ти се въздържаш, когато ти идва да го треснеу земята, а те некви лелки, кито даже за забравили за какво са там … много се разлютих от тоя пост … повече, отколкото бях в момента …
7, юни, 2008 at '9:56 am'
Благодаря за съпричастността! В някои градове има частни домове, където една или две жени отглеждат няколко дребни хлапета. Инициативата е с подкрепата на общината. Към домовете и хората полагащи грижи за децата има изисквания, разбира се. Така хем се полагат нужните грижи за детето, хем си играе с връстници. Чувала съм, че в Сливен има такова чудо.
7, юни, 2008 at '10:10 am'
Ей на, набарахте ми болната тема. Най мразя да ида в голям магазин и да мина покрай къта за деца. Разни какички стоят прави и си говорят или са заобиколили децата и нищо не правят. Те се търкалят по килима, играят с плюшени играчки и това е. Все едно това е някакъв паркинг. Децата утре ще са други. Няма нужда да крекнеш, да го питаш как се казва, да го запознаеш с другите. Нали така и така ти плащат. Обаче май сами сме си виновни, щото всъщност тая цена родителите са избрали да я платят. Колкото до детегледачката, препоръчвам ти detegledachki.com не само защото аз съм регистрирана там
ПП: и ние със сестра ми трудно сме понесли болестите на яслата и градината, но след 10дневна лятна почивка в Сандански нещата са се оправили. Сериозно. Много е приятно да изкараш зима без да ти бият инжекции.
7, юни, 2008 at '10:20 am'
Сега ще погледна отново, разбира се.
7, юни, 2008 at '11:04 am'
„Няма резултати от търсенето.“
7, юни, 2008 at '11:50 am'
Лошаво
Обаче веднага ти пращам мейл на моя приятелка, която живее в Богомилово и от 26ти остава безработна. Той светът верно, че е малък, ама чак пък толкова не съм очаквала… Едно ще ти кажа – няма шанс да ти препоръчам човек, дето ще бие малки момиченца, не и аз. Не знам на Деничеро какво й е, но аз съм малко повече от бясна!
vnachkova@estolabs.com
7, юни, 2008 at '11:58 am'
Много благодаря! Веднага ще се свържа с нея и се надявам да имам повод да те разцелувам!
7, юни, 2008 at '2:05 pm'
Астилар, и аз бях в подобно положение, докато не реших един път завинаги, че на градина повече Анди няма да ходи. Не мога да издържа две години или колкото трябва, да ми боледува през три-четири дни, и то дълги и сериозни боледувания. Два пъти пневмония от „нищо“ – ей така – вдига температура и на другия ден – пневмония. Никога не съм била немарлива по отношение на здравето на децата. И не мога да продължавам да го подлагам на това.
Иначе, също както вие, на градина тръгнахме, за да общува с деца – връстници – да се социализира. Сега го водя по два пъти на ден на една площадка, където има много деца. Между тях той си намери приятели, виждат се всеки ден почти и смятам, че социализирането си протича както трябва. А то е много важно, не отричам. Щом тръгна на училище голямото ми дете, веднага си пролича кой от класа е ходил на детска градина и кой не е. И някои от децата, които бяха расли само вкъщи, и до ден днешен не могат да намерят мястото си в класа.
При нас – из квартала – таксата за една хубава частна градина излиза толкова, колкото и за гледачка – около 450 – 500 лева. Аз не мога да си го позволя засега, но горещо го препоръчвам, защото имам наблюдения какво правят там. Малко деца в групата, много персонал, който се грижи за тях. Обучението е на високо ниво, творческото развитие – също. Отделно от това, съм виждала леличка да попива със салфетка потта от гръбчетата на децата след разходка, след като старателно им е измила ръчичките. Нещо, което никога няма да се случи в обикновената детска градина или ясла, за съжаление.
Нашата госпожа от градината, освен че работи там, гледа частно и едно детенце в свободното си време. А е на възраст вече и е винаги уморена и изнервена. Предпочита да кресне, да плесне, отколкото да положи усилие да се справи с добро. Не я коря, но съм си решила, че Анди няма да ходи там, точно както и ти си решила за Кремена.
Пожелавам ти бързо да намериш най-добрия вариант за теб и за нея и всичко да е наред!
8, юни, 2008 at '11:42 am'
Колко са различни нещата от преди 15 години. Аз имам невероятни спомени от детската градина (и от яслата, нищо, че не ми вярват хората). Не помня и да съм се разболявала много, а и мама не го е споменавала. И на двете места имах най-страхотните госпожи. В яслата срещнах пъвите си любови и с едната даже планове за сватба правихме. Проблем ми беше само храната- бях много злоядо- и на мама това и е бил единственият проблем. Сестра ми не ходи на ясла, ама и нейната градина мина спокойно.
Ако бях на ваше място и аз бих си гледала детенцето вкъщи, ако нямам възможност за алтернативите.
А като ви чета сега коментарите и настръхвам. Горките дечица
9, юни, 2008 at '3:44 pm'
Времената са други и хората са други. Нали искаме най-доброто за децата си, все намираме начин – един или друг.Но за социализирането на децата ни, мисля че те сами от най-ранна възраст се определят като „контактни“ или не.Едното ми дете плачеше в събота и неделя да ходи на градина, а другото до последно разправяше, че лелките пият кафе и не им обръщат внимание,и беше цял цирк сутрин да я оставя и да тичам на работа.Не знам от детето ли беше,от госпожите ли, но беше трудно.
15, юни, 2008 at '4:29 pm'
[...] разни Замислих се след статията на Деничеро и Астилар, а преди това се смях в коментарите при Вили – Шувил и [...]
15, юни, 2008 at '5:13 pm'
Аз мисля, живот издраве да се възползвам от това – http://estestveno.com/index.php?pageid=1&langid=0&itemid=-2&cid=8010
15, юни, 2008 at '5:20 pm'
Страхотно!
Групите за игра са американски модел, който много одобрявам.
Това е решение за веднъж седмично. А в останалите шест дни?
Виждам, че групата е навършила година, почти от толкова време не съм в София.