Малко сега, но утре може да бъде различно.
Идеите ми не са уникални. Не са уникални мислите и чувствата ми. Уникален е начина по-който ги изразявам – само и единствено той.
Ако прочета някъде в блог нещо, за което вече съм писала в коментара си давам линк към него. Смятам, че така е редно. Не соча с пръст хората, които от своята гледна точка пишат по тема, по която съм се разбъбрила и аз. Ако пък са „преписали“ от мен и верните им читатели последват линка ще ги разкрият.
Драма няма за мен.
Има хора, които без интрига не могат да дишат. Жалко за тях. Жалко и жалки.
Точка.
Тодоре, кажи им какво става в редките случаи, в които се ядосам.
Кой преписа от теб Апостоле? Марко, Лука или Матея?
3, юни, 2008 at '10:54 pm'
Аз най-много се ядосвам на хора, които в стремежа си да кажат нещо, по-скоро казват едно-голямо-Нищо. Имам известни подозрения, защо си ядосана
Мен повече ме ядоса липсата на втори отговор. Когато се изказва някакво твърдение, трябва и да се подкрепи. Иначе са думи на вятъра.
П.П. Я кажи какво става като се ядосаш
3, юни, 2008 at '11:12 pm'
Първо : Волтажът се покачва до 300….,от което…очите ти заприличват на Млечния път !
Второ : Проклинаш мига, в който ти е дошла на ум тази глупост !..И следващия, в който си я изрекъл!
Трето : Вселенска девалвация сгромолясва Собствената Ти Оценка за Самия Себе Си !
Четвърто:След получената имунизация…Световните стихии се превръщат в забавни играчки за твоите сетива !
….Така, че ..Опитай..само, ако ти стиска !!!
3, юни, 2008 at '11:14 pm'
Когато се ядосам – Тичам с все сили до края на мостика на бургаския плаж, изкачвам на бегом стълбите до кулата. Вятърът прошепва – „Тук съм!“ и затаява дъха си. Ние сме вятъра. Свирукаме си или разпенваме вълните. Правим каквото си щем.
3, юни, 2008 at '11:16 pm'
Ха-ха-ха
Пожелавам на всеки да има по един Черен кон за приятел 
4, юни, 2008 at '4:58 pm'
Не се ядосвай, има и по лоши неща