И да отгърнеш лист, той остава отворен.
Вратата е затворена и отворена друга. По-… или По-…
Едгар.
Друга.
Врата.
Огледало без отражение в него.
Гладка студена повърхност с шарени топли цветя.
Дъжд вали.
Пак цветя.
Ще спаси.
Красота.
Пак вали.
Днес света е.
Малко смях.
Много смях.
Обич.
Няма обич в минало.
Време.
Ти вървиш.
Светлина.
Без тъга.
Малко.
28, май, 2008 at '1:20 pm'
Това ми прилича като песен на П.И.Ф.
Малко думи с много смисъл …
28, май, 2008 at '10:06 pm'
Днес всички долавят посланията и настроенията на живота – Светлина, Деничеро, ти, та и аз (мойте – маскирани малко). Особен ден е явно.
28, май, 2008 at '10:34 pm'
Щом са маскирани значи са думите са с някаква скрита символика…
А нали знаеш, че най – добрите символици са се напивали, сбивали, водели са безразборен полов живот и т.н.
Не знам защо го казах, може би за да се похваля, че го знам.
Поздрави за произведението.
Най ми хареса:
Няма обич в минало.
Време.