Щом чуя това твърдение замръзвам, като попарена. :) Не искам да споря, защото разговорът е дълъг, а фразата е вметната, ей така, и произносителят й обикновено не очаква да последва отговор.

Това, което времето не лекува ни променя. Оценката, дали промяната е за добро или лошо е субективна, така че нямам никакви намерения да класифицирам и коментирам. :) Промяната е развитие. Ако приемем, че болката е промяна, то би било редно да приемем, че болката е развитие. Хм?

(Как тече времето – линейно или циклично? :) )

Не времето, а това което преживяваме, докато то „изтича“ или „се завърта“ :) променя отношението ни към болката.

Преди да кажете, че пиша пълни глупости :) , признайте пред себе си от какво ви боли. Не пред другите, пред себе си признайте, че ви боли отдавна. Припомнете си неща или хора, които (може би) никога повече няма да срещнете. Да, светът е пълен с прекрасни предизвикателства, но те носят друг опит. Не лекуват.

Болката съществува не, за да бъде лекувана.

(Боли ме, заради това действам така…

Боли ме, но въпреки това действам така…

Има ли разлика?)

* * *

THEY say that “time assuages”,—
Time never did assuage;
An actual suffering strengthens,
As sinews do, with age.
Time is a test of trouble,
But not a remedy.
If such it prove, it prove too
There was no malady.

Emily Dickinson 1863

—

Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите -
със възрастта се подува.
Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

превод Цветан Стоянов

П.П. Мнението на Eneya и коментаторите на поста й.