“Вчера преглеждах статистиките в блога и по-точно препратките. Тогава видях тази – astilar.wordpress.com. Запитах се кой ли може да е това и кликнах върху линка. Попадам на сайт написан на език, от който нищо не разбирам и дори не мога да разпозная!! Не разбирам как някой би могъл да стигне до моя блог идвайки от там.
Разравям малко, за да видя, дали всичко написано е само на този език, който не разбирам и най-сетне виждам линка към моя блог!! Струва ми се, че е включен в списъка на „предпочитаните”, макар че може да е и във всяка друга категория, тъй като нищо не разбирам! Виждам, че в същия този списък има много блогове писани на езика на автора, но има и няколко на английски и френски.
Опитвам се да разбера кой е езикът. Спирам се на руски и решавам да напиша кратък коментар под един пост, за чиято тема нямам никаква представа!! Любопитна съм да разбера кой се крие зад блога и се надявам да получа отговор.
Тази сутрин бях прекрасно изненадана от писмото й. Сбъркала съм с няколко километра. Тя не е рускиня, а българка! Млада жена, която ми се струва симпатична!! Много съм доволна от това откритие! Това му харесвам на Интернета, отваря вратите към света! На кратко – радвам се, че читателите ми пътуват от Лонгьойл до Квебек, от Белгия до Монреал, от Ню Йорк до Онтарио и минават през България до съседите ми.”
