Българския превод на новелата е тук.
Едно вметнато в скоби от Графът заглавие ме подсети
за „Партия шах с живи фигури“ от същия автор. С удоволствие препрочетох новелата, не е от най-популярните произведения на Павич, но за мен си остава едно от любимите ми.
Спомням си къде и как четох този брой на списание „Факел“ преди осем години през същия месец – май, седнала на шезлонга под сянката на черешовото дърво на терасата в „Лозенец“. Терасата и черешата вече не съществуват – къщата е съборена, а дървото отсечено. Шезлонгът се скъса и се търкаля нейде из мазето на родителите ми, докато дойде ред (ако) да бъде претапициран. Книжката на списанието остана в архива на тогавашния ми приятел. И аз не съм онази, която за първи път прочете „Партия шах с живи фигури“.
20, май, 2008 at '9:33 am'
Благодаря за адреса!
20, май, 2008 at '8:11 pm'
О, Графе, няма за какво да ми благодарите!
Удоволствието е изцяло мое, наистина.
Не знаех, че има архив на списание „Факел“, а освен текстът към, който публикувах линк, там има и други много интересни четива.