Думата ми е за старозагорския :) , който е много приятно място за разходки. В компанията на Карамела е подходящо място и за спринтиране.

Тазгодишния сезон открихме в началото на месеца. Паркът – чист, зелен, прохладен и тих ни посрещна така:

По традиция разходката ни започва от люлките, които бързо биват забравени в полза на петлето, което кукурига и за радост му се чува силно гласчето :)

Продължихме по алеята към гората :)

Втората ни любима спирка в парка е на тази полянка.

Тук вече и аз отмарям, докато Кремена покорява пързалката и катерушките. Щастлива съм, че не се налага да повтарям като мантра “пази се” и “внимавай” :)

От тук успяваме да се отделим, за да посетим Баба Меца или Кума Лиса. В зависимост от настроението поне едната от двете привлича интереса на Карамелчето. :) След още малко спринтиране нагоре и надолу по алеите, сядаме за кратка почивка. От почивка имат нужда само част от “нас”, другата част, дори и в седнало положение не може да стои мирна. :)

Разходката продължава, но темпото леко започва да се забавя. :)

Разказвам за този парк, защото той е част от причините да избера града. Преди три години, когато го посетихме за първи път (тогава Карамелчето беше още в корема ми) бях очарована и приятно изненадана от зеленината и чистотата на парка. Кошчета за боклук има много и може би по тази причина полянките, алеите и детската площадка са чисти. Снимах, за да покажа не само красивата природа, но и чистотата. (Надявам се, няма да помислите, че съм почиствала специално преди да снимам. Бих го направила, честно казано, но съм доволна, че не се налага.) Много, много се радвам, когато видя, че някой, някъде си е свършил добре работата, за да направи децата (а край тях и родителите) щастливи. :)

И не случайно разказвам само за втората част от думата зоопарк :) Темата има продължение. :)