Днес ме мързи да пиша… какво да се прави… човешко е.
Преди седмица (май) Кремена ми подари две рози откъснати от храст в парка. Естествено, скарах се на баща й, че й е позволил да ги откъсне. Той ми отговори с дежурния си отговор – “Тя поиска”, което отприщи поредната ми тирада по темите за границата при удовлетворяването на детските желания и т. н.
След като розите бяха вече тук си поиграх с фотоапарата и софтуера към него, докато се получи това. 
Не е зле за профан, а? 
12, май, 2008 at '2:25 pm'
Поздравления! Хич не е зле
щото тати е много добър и дава всичко. На въпроса ми: “ако поиска да се хвърли в Марица, пак ли ще й позволиш?” само се изсумтява и се казва: “е, ти пък …” и така … до следващия път 
А повод темите за удовлетворяване на детските желания и аз ги имам същите “дертове” и все излизам лошата