Част първа

Таткото на Кремена й подари приспособление за сапунени балончета. Кутийка, на чието капаче има пръчица завършваща с колелце. (Надявам се знаете как изглежда, защото аз по-добре не мога да го опиша) :)

Помърморих порядъчно по адрес на новата придобивка. Нарисувах няколко словесни „апокалиптични“ картини на излятата върху килима в хола течност. Още няколко картини на неуморните молби на Кремена да й правят балончета. Знам си стоката.

Част втора

Кремена, която от известно време с особен интерес следи нашите разговори, понесла приспособлението в ръце възторжено извика: „Мамо, правиш булони!“ и с мила усмивка добави „Моля те!“

Хвърлих към баща й гневен поглед и изречение – „Виждаш ли?!“ Кремена гордо повтори след мен – „Вида ли?“

И се започна.

- Булоне, булоне! Ла тука, булоне! Пак. А, пука се. Булоне, булоне! Пак.

Покачена върху стола, ухилена и възторжена.

Така с кратки прекъсвания, цял ден.

Част трета

Течността в кутийката свърши и се наложи да долея нова. Балоните от нея се получаваха различни. На Кремена играта й омръзна.

На мен, обаче – не.

Пробвах всички течни сапуни, шампоани и пени за вана. Всяка от тях прави различни балончета. :)

Мога да издам наръчник за ъгъла и силата на въздушната струя при различните видове пенливи течности. (С бира не съм пробвала все още :) )

Кремена заспа, но аз продължих да правя „булони“

Заключение 1: Бащи, внимавайте какви играчки купувате на децата си!

Заключение 2: Деца, пазате играчките си, за да не ги открадне мама! :)

Заключение 3: Мамо, още ли правиш булони?