- Я пак хубаво, ама хубаво си помисли! Ти вчера работи ли – работи! Яде ли?

- Ами, кафе пих…

- Ха така, значи си ял!

- Ама аз такова…, щото нямах време за обедна почивка и…

- Ял си, казах. Точка. Утре почиваш ли – почиваш. Ще ядеш ли?

- Ако не успея навреме да … ще пия кафе.

- Пак ще ядеш, значи!

- Ами ако…

- Хрантутник си ти, хрантутник. Само ядеш, а не работиш!

*****

До сълзи ме разсмя този пост на Кака Сийка. Прочетох и мнинието на Тишо по въпроса.

Ако не бяха те нямаше и да разбера, че има национален протест на работохолиците. :) Моля, следващият път ги избройте поименно, за да знам кого конкретно да ошамаря. :)

Имам недоказани подозрения, че онези протестиращите си почиват по-добре в работните, отколкото в празничните дни.

За мен тези дни са скъпоценни, защото съм с детето си! Разхождах се, гледах филми, четох книги, четох блогове, рисувах, писах, играх.

Моля, ако си се слял с работата си, ако нямаш нищо друго, освен нея… не ми налагай мнението си. Ако толкова ти е важна работата, все ще има какво да свършиш, докато нормалните хора се разхождат в парка.

Работохолиците не плачат.

:)