Аха, това е положението… поне при моята скромна персона. От години, настъпи ли месец май, започва да ме мори пролетна депресия, която нежно наричам умора. Сега знам, че е тя и кротко чакам да отмине.
Не мога да пиша, защото тъкмо се наканя да седна и хоп – променило ми се е настроението. Лекувам депресио-умората с грижа за цветята и подготовка на терасите за лятото 
По това време особено добре се концентрирам, за да чета. Странно.
Тялото ми също преживява болестта на душата – по дланите и ходилата ми се появяват ситни мехурчета изпълнени с течност. Един дерматолог беше казал преди време, че това било алергия към почистващи препарати. Жив и здрав да е – покрай неговата диагноза все някой друг мие прозорците
Все пак се радвам на пролетта. Отворила съм вратата на терасата и ми е свежо
