Опит отдавна вдъхновен от Майк.
Припомних си как баба режеше лук. Белеше и кълцаше глава след глава. В ръцете й се хлъзгаха пластовете на времето. Събличаше изтънялата кафеникава люспа на миналото. После разрязваше на две главата на настоящето и в очите й проблясваха сълзи. Накрая накълцваше ситно парченцата на бъдещето, а сълзите й рукваха като порой.
