In idem flumen bis non descendimus – Не влизаме два пъти в една и съща река. Оригиналната фраза принадлежи на Хераклит.
Когато отговарях на предизвикателството отправено ми от Ели, доста се затрудних при изброяването на книгите, които бих искала да препрочета. Няма да повтарям това, което вече съм казала там. За друго се замислих и се сетих за цитата от началото на публикацията.
Когато чета книга, възприемането и е повлияно от много неща, които са извън нея. Поне при мен е важно състоянието и настроението, в което се намирам, докато чета определена книга. Непостоянна съм, признавам и може би това е една от причините, поради които животът ми е интересен 
Има повече от три книги, които съм чела повече от веднъж. Има повече от три книги, които ще препрочета. Всъщност, честно си признавам, че бих искала да препрочета почти всички книги, които вече съм чела. Причината е точно в тази фраза – не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
29, април, 2008 at '6:56 pm'
Аз често свързвам дадени филми с парфюма, който съм имала в деня на виждането. Определено едно препрочитане е ново прочитане. Също като попадането отново в преживени ситуации.
30, април, 2008 at '8:09 am'
“Попадане отново в преживени ситуации” – deja vu ли имаш предвид?
30, април, 2008 at '3:11 pm'
Може и като deja vu.
Но всъщност имах предвид в действителност – когато човек се изправя за втори път пред
едни и същи обстоятелства – голям изпит, нова работа, начало на голяма любов… самият човек е различен всеки път.
30, април, 2008 at '3:28 pm'
Не е същото мисля. При изпит, нова работа, любов, раздяла има различни от предишните обстоятелства, различен преподавател, предмет, обект на любовта, различни колеги и т.н. В тези случаи и ние, и обстоятелствата сме променени и различни.
Приемам книгата и филмите, като “непроменливи”, защото в тях нищо не е допълнено или променено. Т.е. те са си същите, а ние сме различни, поради което ги възприемаме по-начин, който не е същият, както предишното възприемане.
5, май, 2008 at '11:43 pm'
Понякога имам усещането, че книгите не са просто хартия със застинали букви! А са нещо живо, което живее и се развива с нас и благодарение на нас.Малко претенциозно ми звучи, но така усещам нещата.
5, май, 2008 at '11:49 pm'
@ Муниконтин – Не звучи претенциозно, а алхимично.
Много се радвам да те видя тук!