Колко малко трябва, за да се усмихнеш

Днешният ден не може да се включи в класацията ми за спокоен и приятен предпразничен ден.

Моето най-добро дело – Кремена – е болна от пневмония.

Плача си тихичко и уж тайно, а тя милата ме успокоява и ми бърше сълзите с кърпичка. Сега спи.

Новината, че сме трети в поредния конкурс за Кирчо ме усмихна за малко. Благодаря на Надя! Колко малко му трябва на човек, за да се усмихне, да въздъхне и да си помисли, че в такъв объркан ден се случват не само лоши, но и хубави неща. Ще разкажем за лакомствата.

И да знаете, че ще продължаваме да се борим! Сега с пневмонията, а по-натам живот и здраве и за Кирчо.

Честито на победителя! Приятен път на Кирчо и до нови срещи.

hazel Казва:

29, април, 2008 at '4:01 pm'

Ох, съчувствам ти. Точно миналата година на Разпети петък и ние бяхме болни от пневмония, даже в болница влязохме.
И ето ти цели две вдъхновяващи стихчета по този повод:
http://hazelnutsbg.blogspot.com/2007/04/blog-post.html

razmisli Казва:

29, април, 2008 at '6:59 pm'

Стискам палци да се излекувате по-скоро Оздравявате ли?

Но всъщност защо разболяването да е твое дело?
Или това е вечната вина на майките?
(Някои казват, че като синове и дъщери винаги им се вменява чувство за вина – за всичко, дори че са се родили )

astilar Казва:

30, април, 2008 at '2:26 pm'

Редактирах текста Кремена е моето най-добро дело. Разболяването не е нито добро, нито мое дело.
Детето е по-добре. Преборихме високата температура, но кашлицата все още си е тук. Оздравяването предстои.

30, април, 2008 at '5:09 pm'

@haz Благодаря! Вече слушам песента
Чак сега видях, че тоз проклет Акисмет ти е задържал коментара, щото му бил подозрителен.
Не е чувал за Висоцки вероятно