Изобщо не коментирам кукления театър :)

Достатъчно ли е да използваш за основа популярна и обичана детска приказка, за да се получи интересен спектакъл за деца? Този въпрос е съвсем риторичен. Разказът, който следва е разбъркан и нестроен.

Напоследък, където не ме сеят там никна :) Така „непосята” в неделя се озовах на куклен театър в Сливен, в компанията на Кремена и баща й (за да й удържа бесовете от другата страна). :)
Уточнявам, че това не е първото ни посещение в куклен театър, така че Кремена беше съвсем наясно какво предстои. Е, почти…
Някои въвеждащи наблюдения – Десет минути преди обявеното начало на представлението не са започнали да продават билети, защото не е ясно, дали представлението ще се състои. Родителите, които са с децата си в салона са на възраст около моята. (По-младите вероятно пият кафе.) Дечица имаше и по-малки от Кремена, така че – не, не е рано да се води на театър дете на 2 години и 4 месеца. В салона е топло и чисто.
Началото закъснява, закъснява, закъснява. Декорите на сцената са подредени така, че детето няма в какво да се загледа, за да се задържи интересът му . Разсейва се. Борбата с бодлите на таралежа в гащите започва да става невъзможна.
Разгеле, представлението започва и малката утихва. Не за дълго, защото й става скучно. Няма в какво да се загледа на сцената…, няма разнообразие на цветове, няма движение. Музиката е по-силна от гласовете на актьорите, така че от текстовете на песните нищо не се чува. (Подозира ли някой, че в 21 век съществува микрофон? А че песните могат да звучат на запис?). През цялото време „участвам” в представлението, за да задържа вниманието на малката. Обикновено тя е тази, която с ентусиазъм ми показва героите и ми обяснява действията им. Е, този път си разменихме ролите. Няколко пъти съм на ръба да кажа – край, тръгваме си и да последваме другите…, ама сърце не ми дава. Актьорите винаги забелязват, когато публиката излиза, а те най-малко са виновни в случая. Не питайте, откъде знам. :)
Знам, че спектаклите са с много нисък бюджет…, обаче, както често питам напоследък – това оправдание ли е? Въпросът ми не е насочен към авторите на спектакъла (добре де, не само към тях). И още – ако държавата (не ми се смейте) не може да отдели средства, за да помага на родителите за възпитанието на децата, какво може да очаква същата тази държава от тях?

Бели са ми кахърите на фона на случващото се в България. Бели, бели, ама са кахъри…