В днешния слънчев празничен ден, когато на небето най-сетне няма ни едно облаче, реших да пиша за тях.

Обичам облаците, когато не са плътно покрили синевата на небето. Заради облаците имам един провален изпит, просто ми бяха по-интересни от лекциите и учебниците. Заради облаците преживях по-ведро края на една любовна (примерно) връзка, докато младежът говореше как нямаме бъдеще, аз гледах облаците, които всеки миг променяха формите си, а вятърът ги отнасяше навътре в морето.

Онзи ден, когато пътувах към София отново се загледах в облаците. Нямаше начин да не ги забележа, просто нямаше начин :) И докато ги гледах си мислех отново за разнообразието, за променливия характер на нещата, за събитията, които никога не са само бели, сини или сиви, винаги има нюанси :)

Следват много снимки на онези облаци. Не можах да избера две или три.