Никак, ама никак не му се ходи. Изтормозиха го с молби и му излезе мека душичката, та се скина. За малко щеше да е, ама тръц – няма да му се уреди фъпроса и ще му се опънат нервичките в размер до два дни.
Ха дано нещо се е объркало, па вземе та му хареса. Амъ ни му съ вярва. Тъз попара я е сърбало къмто доста години.
Туй село, дето няма кошчета за боклук не ми го фалете.
Тц, няма да оди да се учи. Други работи са му намислили.
Шъ интервю-ъ-и-ра.
„Въх, ко шъ прай? Шъ го боли ли?“
„Да, ама не много.“
И то после шъ ви разпрай за столицата, ама ако иска. Ку не иска и да го бия, пак не казва.
